Небето е рана...
Небето е рана...
Аз съм рана, открита към тебе.
От дърветата капят листа, ти си последната влюбена есен.
Целувам твоята длан, и галя със поглед очите ти.
Есента е красива... безнадежно красива !
И тъжно,
изящно умират в парка листата...сякаш са наши мечти.
По алеите тича студеният вятър, връща се, плаче
в краката ни, сякаш-прокудено, мъничко куче.
Крачим тихо, смирено...Тържествена
над нас плува луната и кротко ни гледа.
Аз съм рана, открита към тебе.
От дърветата капят листа, ти си последната влюбена есен.
Целувам твоята длан, и галя със поглед очите ти.
Есента е красива... безнадежно красива !
И тъжно,
изящно умират в парка листата...сякаш са наши мечти.
По алеите тича студеният вятър, връща се, плаче
в краката ни, сякаш-прокудено, мъничко куче.
Крачим тихо, смирено...Тържествена
над нас плува луната и кротко ни гледа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
