Aug 27, 2006, 10:42 PM

Небето е рана...

Poetry

127 0 22

                      Небето е рана...
                    Аз съм рана, открита към тебе.
                    От дърветата капят листа, ти си последната влюбена есен.
                    Целувам твоята длан, и галя със поглед очите ти.
                    Есента е красива... безнадежно красива !
                    И тъжно,
                    изящно умират в парка листата...сякаш са наши мечти.
                    По алеите тича студеният вятър, връща се, плаче
                    в краката ни, сякаш-прокудено, мъничко куче.
                    Крачим тихо, смирено...Тържествена
                    над нас плува луната и кротко ни гледа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

мария_ред (Мария)

Много истинско,красиво и тъжно.Поздравявам те с цялото си сърце за този стих!

2006-08-28T02:23:00+03:00
ches (Челси)

Прекрасно! Очите ти виждат красота във всичко! Тъгата ти е красива!
Обхождаш света с мъдрост и любов! Поздравления!

2006-08-28T15:04:16+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

И мен ме остави безсловесен, Светльо...

2006-08-28T00:34:26+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Красива есен,носи се тъга.
Защо последна?Тъжно е това.
Прекрасно е,...мечти-листа,
студен вятър,плуваща луна...

Поздрав и усмивка

2006-08-27T23:50:30+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Много силен стих, Светльо! Много...
"НЕБЕТО Е РАНА...
Аз съм рана, открита към тебе.
От дърветата капят листа, ти си последната влюбена есен.
Целувам твоята длан, и галя с поглед очите ти.
Есента е красива... безнадежно красива !"

2006-08-27T23:10:18+03:00