29 авг. 2006 г., 19:26

Ненапразно

143 0 42
Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни. За утеха, по голите клони наниз от перли реди, по капчука излива душата си - странна мелодия, изгорелите спомени летни завива на дим... Ако тази река, под нозете й дето клокочи, очертае по твърдия камък свое легло и по него се втурне напролет поточе, не напразно е, Боже мой, ненапразно е всичко било!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии