Албиция

17 результатов

* * * 🇧🇬

Приемам цветовете на стените без съпротива, като строгите закони и молитвите. ... от празнота!... И ставам тъй безлична, като тях. А може би и като тях неуязвима? Но ме боли неотстъпчивостта от прави линии. Безизразната маска на симетрия и гладкият покой на цветовете не могат да ме поберат!... Преля ...
85 16

Ненапразно 🇧🇬

Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни. За утеха, по голите клони наниз от перли реди, по капчука излива душата си - странна мелодия, изгорелите спомени летни завива на дим... Ако тази река, под нозете й дето клокочи, очертае по твърдия камък свое легло и по него се втурне напролет поточе, не напр ...
143 42

От любов 🇧🇬

Аз съм цялата звън -
златна струна се скъса,
сякаш мракът отрони горяща сълза.
Дали всичко бе сън
или просто е късно ...
149 20

Приземих се 🇧🇬

ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...
146 18

Можем да обичаме 🇧🇬

Изгаря върху бялата стена червеното око на карамфила. Като една умираща звезда денят сломен в ръцете ми се спира: Аз нямам сили за да задържа мига след който вече ще сме други и търся своя път върху жарта- докато свети, няма да се губя. И цялата превръщам се във болка- зад мен е само пепел и безпъти ...
119 22

Мой стих 🇧🇬

Искам да те имам цял -
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен ...
143 28

Привечер 🇧🇬

Привечер... Разранена тишина е свлякла синия си плащ от раменете, целувана от лудите дървета, протегнали ръце да я обсебят. Невероятно влюбена неделя!, в която съм останала сама и чакам твоят глас да ме спаси... Привечер отмаляла тишина потъва хладна в моите коси...
110 18

За всеки миг прости 🇧🇬

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...
189 36

Дъжд 🇧🇬

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...
126 20

Молитва пред Търновград 🇧🇬

Уморена земя,
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръшам при теб: ...
133 30

Пускам птиците 🇧🇬

ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора. ...
147 28

Не разбрал, че ще бъде забравен 🇧🇬

Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича ...
154 22

Чудо 🇧🇬

Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи, ...
126 22

Моето цвете 🇧🇬

Голата пръст вятърът прави на пепел.
Искам в своя дом, в себе си, цветето да съхраня.
Преглъщам сълзите - капка по капка - горещи!
В мен горчилка, за цветето - жива вода.
Някой ден ще пропука бетонната броня ...
164 22

Самота 🇧🇬

Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.
Събличам думите: защо ми е плътта, ...
175 34

Каква ли е тайната 🇧🇬

Каква ли е тайната на листа зелен?
Кислородът му и до днес си остана безплатен,
той не пита за другите листа,
иска само да пие от светлината...
и когато до край се опие, ...
164 26

Колко дълго 🇧🇬

Тихи нощи безлунни -
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници ...
164 22