20 июл. 2006 г., 13:09

Пускам птиците

144 0 28
ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора.

Пускам птиците:
с радостен писък
разкрояват небесната длан,
неприели земята за истина
и покоя за своя съдба.

Пускам птиците!
Клетката празна е,
ала утрото грее над мен.
Аз сега съм богата с очакване:
мое е едно цяло небе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези твои пуснати птици, сега летят из душата ми!!! Красота!
  • Благодаря ви, приятели, че ме четете. Толкова дълго не съм имала смелостта да покажа това, което е излязло от сърцето ми, а сега съм безкрайно щастлива, че то се приема така от сродни души. още веднъж, благодаря!
  • "...Пускам птиците!
    Клетката празна е,
    ала утрото грее над мен.
    Аз сега съм богата с очакване:
    мое е цяло небе! "
    Браво , Албиция !Прекрасно е!
  • Пускай птиците на воля!!!
    Много красив стих!
  • ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
    там в необятния,
    ослепително синкав безкрай,
    дето с розови сълзи е плакала
    неузрялата още зора

    Толкова образност има в стиха ти.
    Пускай птиците