Албиция (Йорданка Гецова)

* * *

Приемам цветовете на стените без съпротива, като строгите закони и молитвите. ... от празнота!... И ставам тъй безлична, като тях. А може би и като тях неуязвима? Но ме боли неотстъпчивостта от прави линии. Безизразната маска на симетрия и гладкият покой на цветовете не могат да ме поберат!... Преля ...

Албиция

Поезия

2006-09-04T20:04:32+03:00 85 16

Ненапразно

Есента влиза тихо, на пръсти в живота ни. За утеха, по голите клони наниз от перли реди, по капчука излива душата си - странна мелодия, изгорелите спомени летни завива на дим... Ако тази река, под нозете й дето клокочи, очертае по твърдия камък свое легло и по него се втурне напролет поточе, не напр ...

Албиция

Поезия

2006-08-29T19:26:16+03:00 143 42

От любов

Аз съм цялата звън -
златна струна се скъса,
сякаш мракът отрони горяща сълза.
Дали всичко бе сън
или просто е късно ...

Албиция

Поезия

2006-08-25T17:25:11+03:00 149 20

Приземих се

ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...

Албиция

Поезия

2006-08-22T16:25:24+03:00 147 18

Можем да обичаме

Изгаря върху бялата стена червеното око на карамфила. Като една умираща звезда денят сломен в ръцете ми се спира: Аз нямам сили за да задържа мига след който вече ще сме други и търся своя път върху жарта- докато свети, няма да се губя. И цялата превръщам се във болка- зад мен е само пепел и безпъти ...

Албиция

Поезия

2006-08-22T16:18:40+03:00 120 22

Мой стих

Искам да те имам цял -
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен ...

Албиция

Поезия

2006-08-04T17:45:00+03:00 143 28

Привечер

Привечер... Разранена тишина е свлякла синия си плащ от раменете, целувана от лудите дървета, протегнали ръце да я обсебят. Невероятно влюбена неделя!, в която съм останала сама и чакам твоят глас да ме спаси... Привечер отмаляла тишина потъва хладна в моите коси...

Албиция

Поезия

2006-08-04T17:41:33+03:00 110 18

За всеки миг прости

За всеки миг прости!
Една сълза
не иска да залезе от очите ми.
В последния си стих ще изгоря
неоправданите до вчера истини ...

Албиция

Поезия

2006-07-31T12:23:27+03:00 189 36

Дъжд

Дъжд
Най- светлото внезапно се строши
в протегнатите длани на дърветата:
денят като прострелян се разпада.
Една звезда във моите очи, ...

Албиция

Поезия

2006-07-31T12:22:39+03:00 127 20

Молитва пред Търновград

Уморена земя,
наранено небе
и сълзи, и сълзи - водопади!
бях далече,
а днес се завръшам при теб: ...

Албиция

Поезия

2006-07-20T13:11:11+03:00 133 30

Пускам птиците

ПУСКАМ ПТИЦИТЕ
там в необятния,
ослепително синкав безкрай,
дето с розови сълзи е плакала
неузрялата още зора. ...

Албиция

Поезия

2006-07-20T13:09:43+03:00 147 28

Не разбрал, че ще бъде забравен

Тихо, тихо
дъждът ми целува косите,
тежък, есенен
пада право във моите очи
и потича ...

Албиция

Поезия

2006-07-20T13:08:56+03:00 154 22

Чудо

Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.
Чудото някъде скрито мълчи, ...

Албиция

Поезия

2006-07-18T21:03:20+03:00 126 22

Моето цвете

Голата пръст вятърът прави на пепел.
Искам в своя дом, в себе си, цветето да съхраня.
Преглъщам сълзите - капка по капка - горещи!
В мен горчилка, за цветето - жива вода.
Някой ден ще пропука бетонната броня ...

Албиция

Поезия

2006-07-16T20:20:15+03:00 164 22

Самота

Внезапно помъдряла самота
под пръстите ми стенеща извира,
когато се завръща есента
и мислите ми своя път намират.
Събличам думите: защо ми е плътта, ...

Албиция

Поезия

2006-07-15T10:58:05+03:00 176 34

Каква ли е тайната

Каква ли е тайната на листа зелен?
Кислородът му и до днес си остана безплатен,
той не пита за другите листа,
иска само да пие от светлината...
и когато до край се опие, ...

Албиция

Поезия

2006-07-14T20:20:44+03:00 165 26

Колко дълго

Тихи нощи безлунни -
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници ...

Албиция

Поезия

2006-07-14T18:30:34+03:00 164 22