Привечер
Привечер...
Разранена тишина
е свлякла синия си плащ от раменете,
целувана от лудите дървета,
протегнали ръце да я обсебят.
Невероятно
влюбена
неделя!,
в която съм останала сама
и чакам твоят глас да ме спаси...
Привечер
отмаляла тишина
потъва хладна в моите коси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
