Отиде си
Отиваш си, на мен ми е студено,
очи притварям потънала във самота.
Пленено в теб, е моето сърце ранено,
днес е пълно със тъга и пустота.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Отиваш си, вратата даже не захлопна,
остави я открехната – проникна студ и самота.
Неизлечима болка посади в душа сиротна
но как, кажи ми, да забравя всичко, аз...?!
Отиваш си, замлъкна песента на птиците
и вятъра утихна, отчаян във воя си занемя...,
в галоп объркани препускат мислите,
животът ми – объркан пъзел, ще мога ли да подредя?
Отиде си, стенанието се протегна,
загнезди паяжината дебела в мен,
но аз сърцето със отверка няма да затегна,
ще чакам да се върнеш пак при мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
Поздравче!
