Отиде си
Отиваш си, на мен ми е студено,
очи притварям потънала във самота.
Пленено в теб, е моето сърце ранено,
днес е пълно със тъга и пустота.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Отиваш си, вратата даже не захлопна,
остави я открехната – проникна студ и самота.
Неизлечима болка посади в душа сиротна
но как, кажи ми, да забравя всичко, аз...?!
Отиваш си, замлъкна песента на птиците
и вятъра утихна, отчаян във воя си занемя...,
в галоп объркани препускат мислите,
животът ми – объркан пъзел, ще мога ли да подредя?
Отиде си, стенанието се протегна,
загнезди паяжината дебела в мен,
но аз сърцето със отверка няма да затегна,
ще чакам да се върнеш пак при мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
Поздравче!
