Отиде си...Отиваш...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Отиде си…Отиваш
там някъде, при някой. Дано да го обичаш.
Дано да имате деца, цветя, дано да те обичат
и той да е красив, и млад…И нежен, както мене.
…Ще бъде хубаво, ще бъде страшно мило
да мога да погаля теб…и двете ти деца…Със него
да пийнем чаша с вино, той да ми разкаже
какво прекрасна майка и жена си…Аз да му покимам,
да вдигна тост и да го нарека ”…Щастливец!…”
А той да се усмихне скрито, да стане глухо, тежко.
А после да си тръгна…Добре, че пийнах много!
След мен да сещам, как очите ти
ме милват скрито, колко страшни дни са…
Обичам те…Дано да си щастлива…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
