Отиде си...Отиваш...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Отиде си…Отиваш
там някъде, при някой. Дано да го обичаш.
Дано да имате деца, цветя, дано да те обичат
и той да е красив, и млад…И нежен, както мене.
…Ще бъде хубаво, ще бъде страшно мило
да мога да погаля теб…и двете ти деца…Със него
да пийнем чаша с вино, той да ми разкаже
какво прекрасна майка и жена си…Аз да му покимам,
да вдигна тост и да го нарека ”…Щастливец!…”
А той да се усмихне скрито, да стане глухо, тежко.
А после да си тръгна…Добре, че пийнах много!
След мен да сещам, как очите ти
ме милват скрито, колко страшни дни са…
Обичам те…Дано да си щастлива…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
