Понякога не искам да съм буден
Сънувам, че гориш на клада.
Във пламъци Любов се мяташ.
Крещиш и молиш за пощада…
-А аз?-Не искам да съм буден!
Сънувам те сломена,празна.
С коса-завеса се прикриваш
Вървиш угаснала,печална…
-О ,Боже!-Нека се събудя!
Сънувам как блестиш във мрака
с изящни форми-на Шедьовър.
В ръце изваяни се стапям…
-О ,не !-Не трябва да се будя!
Сънувах,че си бяла роза
И с цветен аромат ме любиш
Но Утрото дойде и бърза,
а исках… Ти да ме събудиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгени Янев Все права защищены
