13.10.2005 г., 9:28

Понякога не искам да съм буден

113 0 6
Сънувам, че гориш на клада. Във пламъци Любов се мяташ. Крещиш и молиш за пощада… -А аз?-Не искам да съм буден! Сънувам те сломена,празна. С коса-завеса се прикриваш Вървиш угаснала,печална… -О ,Боже!-Нека се събудя! Сънувам как блестиш във мрака с изящни форми-на Шедьовър. В ръце изваяни се стапям… -О ,не !-Не трябва да се будя! Сънувах,че си бяла роза И с цветен аромат ме любиш Но Утрото дойде и бърза, а исках… Ти да ме събудиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Остави ме без дъх ... прекрасно е. Не обръщай внимание на оценките. Ти Го можеш! Поздрави!
  • Много нежно и песенно!
    "Сънувах,че си бяла роза
    И с цветен аромат ме любиш
    Но Утрото дойде и бърза,
    а исках… Ти да ме събудиш!"
  • ЖЕСТОКО Е!!! Финалът е върховен...Обожавам този тип стихотворения!
    6
  • Остави ме без дъх ... прекрасно е. Не обръщай внимание на оценките. Ти Го можеш! Поздрави!
  • Много нежно и песенно!
    "Сънувах,че си бяла роза
    И с цветен аромат ме любиш
    Но Утрото дойде и бърза,
    а исках… Ти да ме събудиш!"