Посвещение

Обичам да виждам в очите ти красиви, как танцуват пламъчета закачливи. Тих,скромен,примирен, от красотата ти запленен, стоя и чакам с нетърпение, да напиша аз към теб своето посвещение. Не искам да прося, не искам да моля за твойта любов. Но що да сторя, че в сърцето ми докосна струна нежна и в душата ми тъжна оттекна силно като камбанен звън. Гласът нежен, щом чуя изтръпвам аз, във любовен унес и захлас.