Посвещение
Обичам да виждам
в очите ти красиви,
как танцуват
пламъчета закачливи.
Тих,скромен,примирен,
от красотата ти запленен,
стоя и чакам с нетърпение,
да напиша аз към теб
своето посвещение.
Не искам да прося,
не искам да моля
за твойта любов.
Но що да сторя,
че в сърцето ми
докосна
струна нежна
и в душата ми
тъжна
оттекна силно
като камбанен звън.
Гласът нежен,
щом чуя
изтръпвам аз,
във любовен унес
и захлас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Вълканов Всички права запазени
