Решетка...
Решетка.
Красива гравюра
от ръцете на мама.
И моите пръсти са същите.
И моите длани са същите.
И моите китки...
Усмихвам се тихо.
Усмихвам се плахо.
Откраднах си тайно
таланта на мама
да гравирам тишината с думи,
по листа ми химикалът да се вдлъбва
и кристалът звънва...
събуден...
за вечността...
23.03.2006 г.
Красива гравюра
от ръцете на мама.
И моите пръсти са същите.
И моите длани са същите.
И моите китки...
Усмихвам се тихо.
Усмихвам се плахо.
Откраднах си тайно
таланта на мама
да гравирам тишината с думи,
по листа ми химикалът да се вдлъбва
и кристалът звънва...
събуден...
за вечността...
23.03.2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Златева Все права защищены
