Решетка...
Решетка.
Красива гравюра
от ръцете на мама.
И моите пръсти са същите.
И моите длани са същите.
И моите китки...
Усмихвам се тихо.
Усмихвам се плахо.
Откраднах си тайно
таланта на мама
да гравирам тишината с думи,
по листа ми химикалът да се вдлъбва
и кристалът звънва...
събуден...
за вечността...
23.03.2006 г.
Красива гравюра
от ръцете на мама.
И моите пръсти са същите.
И моите длани са същите.
И моите китки...
Усмихвам се тихо.
Усмихвам се плахо.
Откраднах си тайно
таланта на мама
да гравирам тишината с думи,
по листа ми химикалът да се вдлъбва
и кристалът звънва...
събуден...
за вечността...
23.03.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Златева Всички права запазени
