30 нояб. 2005 г., 13:41

Самота

111 0 0

Събуждах се хиляди пъти,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

а тебе те няма до мен,

сънят избяга далече

и очите вече са ясни

а ти си някъде в мрака

и леглото така е студено

аз продължавам да чакам

и притискам длани смутено.

Болезнено парят сълзите,

дошли без да бъдат поканени

навън е толкова тихо

дърветата явно заспали са

дори коли не боботят

не се чува звук от сирена

навярно и те не работят...

Може би в тишина съм родена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зл Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии