Самота

Събуждах се хиляди пъти,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

а тебе те няма до мен,

сънят избяга далече

и очите вече са ясни

а ти си някъде в мрака

и леглото така е студено

аз продължавам да чакам

и притискам длани смутено.

Болезнено парят сълзите,

дошли без да бъдат поканени

навън е толкова тихо

дърветата явно заспали са

дори коли не боботят

не се чува звук от сирена

навярно и те не работят...

Може би в тишина съм родена...