Самотно стихотворение
САМОТНО СТИХОТВОРЕНИЕ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
“Сама ли си?”- попита ме морето.
“Сама съм – отговорих смело аз –
но братя са ми ветровете,
а ехото ми е сестра.”
“Сама ли си?”- попита планината.
“Сама съм – и отвърнах без тъга –
но моята самотност е крилата,
и силна съм затуй, че съм сама.”
Сама заспивам всяка хладна вечер,
На утрото осъмвам пак така.
И скитам, откога не помня вече,
из улици – пустини все сама.
Сама съм…А пък всички са по двама.
Сама съм – в този сам живот.
Краката ми, от тръни изподрани,
са свикнали сами да търсят брод.
Сама съм тая вечер вън на двора,
сама е явно моята съдба.
В очите ми е хладната умора –
и тая нощ дошла е пак сама.
“Сама ли си?” – попита ме луната.
“Сама съм...” - бършех своите сълзи.
“Сама е много често светлината,
но побеждава хиляди тъми.”
23.04.2002г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Все права защищены
