7 апр. 2006 г., 12:07

Сбогом -на Вал

196 0 18
Човек се ражда на света живот си взема от гишето и с куфар в дясната ръка пътува той по спирките в сърцето... Накрая идва гара... Изсвирва влакът за последен път Човекът слиза,куфара предава-на друг и друг поема своя път... На гарата пред лавката е тихо... Клиентите смълчани се редят. Реди се и човека мълчаливо купува си билет за вечен път... Билети за обратно няма... Влакът тръгна... Сбогом Вал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не мога да кажа нищо, защото всичко което бих казала, би било малко!Познавам това чувство-6 от мен
  • Това ми хареса и започва да променя мнението ми,пишеш много противоречиво,но общото е - меланхолия и подтиснатост.Вдъхновява ме да напиша нещо оптимистично в противовес...
  • Много е силно, даже ми напомни за една песен на Висоцки "Билет за рая"
    Вот твой вагон, вот твой билет, все в лучшем виде одному тебе дано
    Страшно, но вярно.Билет за връщане няма, затова всеки ден живейте като за последно.Давайте с пълни шепи любов и доброта и нищо не искайте.Сигурна съм, че така човек е по-щастлив!!! Б Р А В О !!!
  • Прекрасно стихотворение! Жалко,че поводът е тъжен.
  • Защо стихотворението е с толкова ниска оценка?Това е израз на тъга и болка.Съболезнователен стих.От мен 6 .И въобще може ли да се оценява ,имайки предвид повода по ,който е написан?ПОЗРДАВ НА АВТОРА!