7.04.2006 г., 12:07

Сбогом -на Вал

199 0 18
Човек се ражда на света живот си взема от гишето и с куфар в дясната ръка пътува той по спирките в сърцето... Накрая идва гара... Изсвирва влакът за последен път Човекът слиза,куфара предава-на друг и друг поема своя път... На гарата пред лавката е тихо... Клиентите смълчани се редят. Реди се и човека мълчаливо купува си билет за вечен път... Билети за обратно няма... Влакът тръгна... Сбогом Вал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да кажа нищо, защото всичко което бих казала, би било малко!Познавам това чувство-6 от мен
  • Това ми хареса и започва да променя мнението ми,пишеш много противоречиво,но общото е - меланхолия и подтиснатост.Вдъхновява ме да напиша нещо оптимистично в противовес...
  • Много е силно, даже ми напомни за една песен на Висоцки "Билет за рая"
    Вот твой вагон, вот твой билет, все в лучшем виде одному тебе дано
    Страшно, но вярно.Билет за връщане няма, затова всеки ден живейте като за последно.Давайте с пълни шепи любов и доброта и нищо не искайте.Сигурна съм, че така човек е по-щастлив!!! Б Р А В О !!!
  • Прекрасно стихотворение! Жалко,че поводът е тъжен.
  • Защо стихотворението е с толкова ниска оценка?Това е израз на тъга и болка.Съболезнователен стих.От мен 6 .И въобще може ли да се оценява ,имайки предвид повода по ,който е написан?ПОЗРДАВ НА АВТОРА!