СЕЗОНИ
Лятото ли вече свърши
или само заваля
от плод лозата се прекърши
към нас ли се запъти есента.
Дали ще бъде топла като лани
за щедра знам,че си е тя
листата пак блещукат като златни
и пак е в жълто цялата земя.
Отдавна жълтото обичам,
но днеска носими тъга
с "красиво" още малко ще наричам
обагрената ,шарена гора.
Как неусетно в зима се превръща
добра и пъстроцветна есента
със студ и мраз ще ни прегръща
дорде не дойде свежа пролетта.
На букла сливата да заприлича
и розово да виждам на далече
зюмбюлът от лехата да наднича
е,хайде лято -идвай вече.
С горещият ти юли да се стоплим
и морският ти бриз да ни разхлажда
и миговете летни ще запомним
защото с мъка всеки те изпраща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
)
