Ти
Мислите ми заблудени
са светкавици във ясното небе
и проблемите несподелени,
пак набръчкват моето лице.
Картите на масата са хвърлени
тъй открито и наивно,
от студа измръзнали,
моите ръце треперят конвулсивно.
Само твоето лице
носи малко топлина,
недостатъчна за моето сърце,
чезнещо сред дяволсакта тъмнина.
Всяка твоя дума
всеки поглед ме смразява,
а душата ти е чума
дето ме гори и ме изтлява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Райчев Все права защищены
