Ти
Мислите ми заблудени
са светкавици във ясното небе
и проблемите несподелени,
пак набръчкват моето лице.
Картите на масата са хвърлени
тъй открито и наивно,
от студа измръзнали,
моите ръце треперят конвулсивно.
Само твоето лице
носи малко топлина,
недостатъчна за моето сърце,
чезнещо сред дяволсакта тъмнина.
Всяка твоя дума
всеки поглед ме смразява,
а душата ти е чума
дето ме гори и ме изтлява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Райчев Всички права запазени
