Усмивка
И ето спуска се нощта
и с нея моята усмивка
от лицето ми изчезва,
защото ти си някъде далече...
Защо ли е така жестока съдбата
да ме наказва и винаги така съмотен
да съм...в този миг...самотен пак.
и с нея моята усмивка
от лицето ми изчезва,
защото ти си някъде далече...
Защо ли е така жестока съдбата
да ме наказва и винаги така съмотен
да съм...в този миг...самотен пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Панайотов Все права защищены
