22 апр. 2005 г., 20:15

Усмивка

184 0 4
И ето спуска се нощта
и с нея моята усмивка
от лицето ми изчезва,
защото ти си някъде далече...
Защо ли е така жестока съдбата
да ме наказва и винаги така съмотен
да съм...в този миг...самотен пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Панайотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии