22.04.2005 г., 20:15

Усмивка

183 0 4
И ето спуска се нощта
и с нея моята усмивка
от лицето ми изчезва,
защото ти си някъде далече...
Защо ли е така жестока съдбата
да ме наказва и винаги така съмотен
да съм...в този миг...самотен пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Панайотов Всички права запазени

Коментари

Коментари