Утрини в злато
С лъчи от нежност аз ще те даря,
с целувки ще изпия аз сълзите,
и в топла ласка ще те приютя,
жадуваща за теб любими.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Рисувах утрините в злато,
оглеждах се в лазурен небосвод,
и чаках мойта птичка закъсняла,
да свие тя гнездо, о чуй, любов.
И ехото помогна на детето,
понесе твойто име през поля и планини,
и аз дори да бях без име,
ти пак ще ме познаеш, да, нали?
Ще те слушам в минути мълчание,
ще потърся любов във зори,
окрилена от твоето сияние,
аз винаги теб ще обичам, помни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
хубаво
