Утрини в злато
С лъчи от нежност аз ще те даря,
с целувки ще изпия аз сълзите,
и в топла ласка ще те приютя,
жадуваща за теб любими.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Рисувах утрините в злато,
оглеждах се в лазурен небосвод,
и чаках мойта птичка закъсняла,
да свие тя гнездо, о чуй, любов.
И ехото помогна на детето,
понесе твойто име през поля и планини,
и аз дори да бях без име,
ти пак ще ме познаеш, да, нали?
Ще те слушам в минути мълчание,
ще потърся любов във зори,
окрилена от твоето сияние,
аз винаги теб ще обичам, помни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
хубаво
