Вали...
Вали... По прозорците се стичат
дъждовни капки.
Тъмно е. У нас е тихо...
Все нещо липсва, а уж си е същото:
часовника цъка във стаята,
в кухнята мирише на готвено...
Кучето спи до вратата...
И уж всичко си е по старому...
Остава: ти да си дойдеш от някъде
и да кажеш, че си страшно гладен.
Аз да ти сложа масата
и да приседна край теб,
докато хапнеш...
След това да запалиш цигара
и да се изтегнеш пред телевизора...
Знам, че няма да ме прегърнеш,
но поне ще си бъдеш във къщи...
А сега ми е пусто без тебе.
Но и да дойдеш няма да бъде хубаво.
Вероятно вече не сме същите,
щом сме си станали толкова чужди.
1990г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены
тишина ...
