Вали...
Вали... По прозорците се стичат
дъждовни капки.
Тъмно е. У нас е тихо...
Все нещо липсва, а уж си е същото:
часовника цъка във стаята,
в кухнята мирише на готвено...
Кучето спи до вратата...
И уж всичко си е по старому...
Остава: ти да си дойдеш от някъде
и да кажеш, че си страшно гладен.
Аз да ти сложа масата
и да приседна край теб,
докато хапнеш...
След това да запалиш цигара
и да се изтегнеш пред телевизора...
Знам, че няма да ме прегърнеш,
но поне ще си бъдеш във къщи...
А сега ми е пусто без тебе.
Но и да дойдеш няма да бъде хубаво.
Вероятно вече не сме същите,
щом сме си станали толкова чужди.
1990г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
тишина ...
