Виелица...Дълбока нощ, и пустота...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                     Виелица... Дълбока нощ и пустота...

                     Драскат по лицето ми снежинки, вятърът изяжда

                     като звяр ръцете ми...Не останаха пари за ръкавици!

                     И мирише на студено и на бедност, и на грижи,

                     на стъкла замръзнали, на кисел дим и развалено...

                     Хрупкат стъпките ми. Никнат

                     една след друга дирите ми тъмни.

                     Те са тръгнали...вървят ли..губят се...Къде ли ?

                     Лаят кучета след мен.

                     Скитам в тъмното сред снежен прах, сред зима.

                     Ето че и един крадец помина,

                        гледа ме,

                                          помисли

                                                         и подмина…

                     Аз измръзнал съм и тъмен, сам съм враг.

                     Споря с всяка стъпка, спомням си, проклинам.

                     В следващата не откривам и покой.

                     Нямам и приятел да ми сипе вино,

                     да ме слуша дълго, да изпсува, пак цигара да запали,

                      пиян и грозен,

                                                  но добър и верен…

                     И, прегърнати, до прага да ме води.

                     Там да ме целуне и ми каже:

                      - “ Господ да те пази!”

                     Ех, приятели…

                     Ех, страшна зима!

                     Духа леден вятър право във душата.