30 мар. 2006 г., 17:38

... за да полетя към теб...

220 0 14
Скочих,
за да полетя към теб...
без дори да зная ти къде си.
А вятърът посрещна ме,
такa свиреп...
В прегръдките си ме отнесе.

Летях,
но това не бе летеж –
той въхърът с листата си играе...
Додето зимата покрие ги със скреж
и те замръзват си без нищо да узнаят.

Скочих,
с вярата, че ще си струва,
Преди да падна, исках малко време,
миг...
за който всичко да рискувам...
И никой Бог не може да ми вземе.

Скъпи...
скочих там, но теб те няма...
И с думите във въздуха изтичам.
Колко жалко, че на двадесет и... само,
а съм вече неспособна да обичам.

Остана лед във мен да циркулира,
дори съм неспособна да умра.
Валят очите и висулки сбирам,
светът е тъмен, както НИКОГА.

... а исках ти да видиш сини рози...
да ти покажа вкуса на сърцето си,
да искам както никой в свят кат’ този,
да гледам как отпиваш от кафето си...

Скочих...
толкова желаех да те имам,
колко тъжно е, че в този хубав ден...
вместо да се вричам, че те взимам,
кълна се...
Никой не ще има МЕН!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мойра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много е хубаво, всичките ти творби са прекрасни

    Продължавай да твориш!
  • Благодаря Ви за страхотните коментари!
    Нещо съм попрекалила с думата "ме"в първия куплет, сорри
  • на мен пък ми хареса стихотворението ти!6
  • много ми хареса.6
  • 4,сори!