Поэзия

Новият ден 🇧🇬

Тръпно пробужда се новият ден – гол и бездомен сирак. От първи лъчи ослепен, нахлу в мъртво пустия град. Огледа се тихо и някак смутен, се закашля шумно в мотор на такси. Премигна в зелено росният ден и плъзна навред сред липи. Болно изсъска трудният ден – стотици врати автобусни дружно родиха и теб ...

Вестин

Поэзия

154 22

Вечерно време,когато останеш сама... 🇧🇬

Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат, ...

night_spy

Поэзия

148 2

Събуждане 🇧🇬

Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.
Събуждам се и аз с него, ...

night_spy

Поэзия

106 2

* * * 🇧🇬

Всички около мен
Си мислят, че живея
Но откакто те няма
Аз всъщност съм мъртва
Стоя навън ...

Гергана

Поэзия

87 4

Утре значи без теб 🇧🇬

Днес трябваше да сме заедно
Днес трябваше да празнуваме
Но днес ни делят океани
А утре едва ли ще съществуваме
Утре не е бъдеще светло ...

Гергана

Поэзия

128 14

България 🇧🇬

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...

megamax

Поэзия

83 16

Към себе си 🇧🇬

Присмехът в очите, страстно пак гори. Иронията облича думите жестоки в красиви дни. Устни безразлични, студено пак пламтят. Блясъкът в очите, прах от студ оказва се изведнъж. Зимата умело завладява духът, а сърцето ти смело жестоко сковава го студът. Грехът самотен преследва те с нищета. Любовта ост ...

Димана

Поэзия

109 4

Сиво 🇧🇬

В стаята самотна обвита от мрак чакам теб любими да се завърнеш Облегнала глава на прашния матрак броя със сметало дните посивели мрачна и бледа стаята кънти от звуци далечни. Избледняла и жалка леко залязва стаята, която крие мечти за влюбени сълзи Тишината спуска своя сив воал Мракът разлива черно ...

Димана

Поэзия

76

Всичко в мен 🇧🇬

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...

Димана

Поэзия

117 2

18+ Обичам 🇧🇬

Уханието на морното ти тяло обичам да изпивам с топли устни, обичам да усещам, как, узряли зърната ти превръщат се във вкусно, тръпчиво грозде, да изследвам с трепет извивките потайни на бедрата, трапчинките, където меко свети с отблясък лунен влага. Аромата на кожата обичам да попивам през всичките ...

Весан

Поэзия

212 38

Създаваш с мене Човека 🇧🇬

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...

MOJSEI

Поэзия

138 26

НА 45 🇧🇬

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...

кумеца

Поэзия

246 76

Ще ме приемеш ли 🇧🇬

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...

Kalista

Поэзия

129 4

МАГДАЛЕНА 🇧🇬

Животът ми - рисунка със контури.
Графична, неуверена пътека.
Изплаках и прежалих всички бури.
Обичах дявола, раних човека.
Положих цвят на времето болнаво ...

blueberry

Поэзия

151 34

Тъжни стихове 🇧🇬

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...

tamnokoska

Поэзия

162 4

Не спирай тука... 🇧🇬

***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам. ...

Regina_Hierro

Поэзия

192 10

Жената когато обикне мъжа 🇧🇬

Жената, когато обикне мъжа
Весела Кънчева
Жената, когато обикне мъжа,
тогава животът се преобразява,
че нали в действителност ...

Веси

Поэзия

160 10

Oбичам те до смърт... 🇧🇬

Свали черната лента от красивите си очи, от мене няма какво да скриеш... Погледни света и позволи им да блестят, не от самота,а от тъмнината днес умираш... Отвържи ръцете си от тези въжета, те не могат да те спрат да ме обичаш... Веднъж не ти е проработил късмета, недей истината да отричаш... Свали ...

Tajnata_Kralica

Поэзия

131 10

Докосни ме... 🇧🇬

Докосни ме, аз съм сутрешното ти кафе. С отварянето на очите си ме вкуваш... и на един дъх с вестинка си ме прочиташ... Докосни ме, аз съм запалената ти цигара. Това изкушение без което не можеш, в комплект с книгата ти прашна и стара... Докосни ме, аз съм сладката страст в гърдите ти. Толкова съм б ...

Tajnata_Kralica

Поэзия

132 10

Лилит 🇧🇬

Тя е смисьла на живота, който не си струва да се живее.
Тя живее за теб в нуждата ти да я няма.
Пази те от бьдещето, което иде жестоко и стремително,
да разбие кулите на мечтите ти.
Тя е твоето светилище на грях и заблуда, далеч от пьтя, истината и живота. ...

angel_of_light

Поэзия

76

Ревност 🇧🇬

Лош човек ли съм?
Не съм!
Мразя ли човек да е щастлив?
Не ,не съм такава!
Но ЗА БОГА!Нещо става... ...

poem_lady

Поэзия

99

Голямата любов е все несподелена 🇧🇬

Дали, защото аз не те разбрах и пътя си към тебе не открих? Дали, защото ти не бе до мен в моментите, когато имах нужда? В ината си и двама прави бяхме. Решихме бързо, че един за друг не сме. И - теб те няма, аз съм наранена... Голямата любов е все несподелена. Отвън вали, аз гледам планината. Усеща ...

Julia_Says

Поэзия

140 6

Известният непознат 🇧🇬

Казваш, че той не може да обича,
че има дяволска душа,
че Сатана сам себе си нарича,
че те е наранил и
се гордее със това. ...

angel_of_light

Поэзия

98 12

Върви 🇧🇬

Вратата е отворена, очаквам да си тръгнеш. Завинаги оттук да отлетиш. Върви си, моля те, не спирай! Избрал си път, по който да вървиш. Снегът навява преспи тъжни. Отвън е мрачно, тук е пусто, И чакам скоро да напуснеш. Недей леда стопява - отиди си! Избрал си път, по който да вървиш. Не се обръщай и ...

Julia_Says

Поэзия

105 8

Кажете ми...Къде? 🇧🇬

Чувствам се празна - отвътре, отвън.
Искам на някой да кажа, искам, но не и на сън.
Искам да отмия болката, срама, страха дори.
Искам, но останаха ли сили за мечти?
Искам да повярвам, че не съм съвсем сама. ...

sladka_ve6tica

Поэзия

91 4

Под голямата луна 🇧🇬

Под голямата луна
танцуват прилепи и кукумявки.
Полъхва вятър. Старата върба
поскръцва глухо. И летят светулки.
Някъде... от край света ...

писателче

Поэзия

169 32

Тъжният Палячо 🇧🇬

Ето, че циркът започва!
Всяко дете държи памук и балон.
Любимецът излиза на сцената - веселият клоун.
Вглеждаш се над предния ред.
Вглеждаш се напред. ...

poem_lady

Поэзия

79 2

Тишина 🇧🇬

Това ли беше всичко?
Ти просто си замина.
Не ти ли липсвам поне мъничко
или всичко беше само за година.
Като непознат ме подминаваш, ...

NiCooL{4eto}

Поэзия

77

Овцете нямат нужда от... 🇧🇬

Видях те, Боже. (Сигурно съм луда).
Измислях те, преди да те повярвам.
Изглеждаше спокоен. И ненужен.
Най-белият сред всичките ми гарвани.
Поисках много. Бях нахално-горда. ...

pin4e

Поэзия

109 34

Фустата ми й с розава путплата! 🇧🇬

/бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/
Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна и работна.
'Неска съм идна красива патка. ...

pin4e

Поэзия

109 16

Аз съм баба ви Мара 🇧🇬

(а сега малко хумор! Стига сме тъгували.
Да се посмеем*)
/да сЪ чИте мекУ и диалектнУ/ :))
Малко дървен мат'риал съм струпала,
да ми е спукойно чак ду зимата. ...

pin4e

Поэзия

104 18

СТРАХ МЕ Е 🇧🇬

СТРАХ МЕ Е
Така и трябва -
да живееш с два-три спомена,
да населяваш кътчето
с най-лошите навици на приятелите, ...

Magiosnika

Поэзия

102 4

ЗА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ 🇧🇬

ЗА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ
Чертаем знаци
с нокът върху пясъка.
Но придошлият вятър
изменя идеята. ...

Magiosnika

Поэзия

79 4

На паважа 🇧🇬

Ти ме гледаш от плаката-
аз те гледам от паважа.
В тебе виждам не жената,
а…-не исках да го кажа,
но мастилени зеници ...

popolo

Поэзия

68

Сложи си мярка на устата, казваш (с уточнение, че това не е стихотворение, а поезия още по-малко) 🇧🇬

Сложи си мярка на устата, казваш...
(Хм!)
А как се мери с тази мярка -
мерих, смятах не показа
колко е безмислено и жалко ...

A_zu

Поэзия

165 28

МОРЕ- ВЪЛНИ И БРЯГ 🇧🇬

МОРЕ- ВЪЛНИ И БРЯГ
Море, вълни и бряг-
самотен плаче кей,
за тебе плаче пак,
за теб сълзите лей. ...

eddie

Поэзия

168 28

Казах си:"Сбърках!" 🇧🇬

Години те чаках
самотна и крачех
в живота
с надежда в душата,
и казвах си:"Нека! ...

LYCKI

Поэзия

157 36

Пътека за двама 🇧🇬

В тъмните дебри на твоята нежна душа,
в гората от думи стаени и помисли чисти,
опитвам да видя и лъч светлина,
роден от твойта любов и чувства златисти.
Сред стари дървета и гъстата шума ...

petinka67

Поэзия

165 30

Когато... 🇧🇬

Когато нещо скъпо си отива
и разбираш че не можеш да го спреш.
Когато чувстваш как една любов умира
и искаш с нея да умреш.
Когато се чувстваш предаден ...

Crystal

Поэзия

149 36

ИМИГРАНТСКО 🇧🇬

Раздадоха ролите. И всичко се свърши. А за нас- каквото остава! Че открай време Господ все сред първите ни е давал. Все сред първите- език, държава, и слава, и сила, и ... робство! А после ни е забравил, защото когато душите раздавал е, нашата била като хляба ланшен корава, жилава като корен, като р ...

Румена

Поэзия

90 8

Новият ден 🇧🇬

Вечерно време,когато останеш сама... 🇧🇬

Събуждане 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Утре значи без теб 🇧🇬

България 🇧🇬

Към себе си 🇧🇬

Сиво 🇧🇬

Всичко в мен 🇧🇬

18+ Обичам 🇧🇬

Създаваш с мене Човека 🇧🇬

НА 45 🇧🇬

Ще ме приемеш ли 🇧🇬

МАГДАЛЕНА 🇧🇬

Тъжни стихове 🇧🇬

Не спирай тука... 🇧🇬

Жената когато обикне мъжа 🇧🇬

Oбичам те до смърт... 🇧🇬

Докосни ме... 🇧🇬

Лилит 🇧🇬

Ревност 🇧🇬

Голямата любов е все несподелена 🇧🇬

Известният непознат 🇧🇬

Върви 🇧🇬

Кажете ми...Къде? 🇧🇬

Под голямата луна 🇧🇬

Тъжният Палячо 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Овцете нямат нужда от... 🇧🇬

Фустата ми й с розава путплата! 🇧🇬

Аз съм баба ви Мара 🇧🇬

СТРАХ МЕ Е 🇧🇬

ЗА ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ 🇧🇬

На паважа 🇧🇬

Сложи си мярка на устата, казваш (с уточнение, че това не е стихотворение, а поезия още по-малко) 🇧🇬

МОРЕ- ВЪЛНИ И БРЯГ 🇧🇬

Казах си:"Сбърках!" 🇧🇬

Пътека за двама 🇧🇬

Когато... 🇧🇬

ИМИГРАНТСКО 🇧🇬

Очередь