Поэзия
ОБИЧ 🇧🇬
Красиво! Вярвай ми веднъж!
На кожата ти топлината
изгаря в мене не веднъж.
Със нежност искам да ти пратя ...
Нямам сили 🇧🇬
сърцето ми всеки момент ще спре да бие,
а ти отдалечаваш се все повече и повече.
Очите ми изплакани,
нямат сили да погледнат отново напред. ...
Белите минзухари 🇧🇬
сред хълм извечен прероди,
ти мое слънце безметежно,
цветя невиждани преди.
Аз всякога ги подарявах ...
ПО ЗАЛЕЗ И ПО ЗДРАЧ 🇧🇬
Тишина 🇧🇬
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат - ...
Тъжна вест 🇧🇬
забави се откъснатото слово,
а вятърът не възропта -
за него беше нещо ново.
И буквите се разпиляха, ...
САМОТА 🇧🇬
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда. ...
Моето детство 🇧🇬
една висока бяла сграда...
Имаше много като мен деца,
играеха близо до една ограда.
След време разбрах, че това е моят дом, ...