КАКВО ВСЪЩНОСТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ
Раждам се, живея, умирам. Какво правя? На къде съм тръгнал? Коя пътека ще избера: на злото или на доброто?...Няма ли друг избор? Ако има то какъв ли е той? Пътят на религията, вярата? Може би на жалкото същесвуване, белязано само от скромността и безокристността, лишено от всякаква индивидуалност красота и изящество...Може би....
Оглеждам се; небето е синьо...хвърлям един бърз поглед към водата...и тя е синя...Все пак нещо не е наред..Защо всички ме гледат с тъпи и празни погледи? Да не съм се облякъл неподходящо? Защо се чувствам сам сред гора от хора, защо не усещам ничие друго присъствие освен своето собствено...и това мъничко гласче в периферията на главата ми, което вика, вика. Какво става с мен? Полудявам ли? И всички тези хора.... СТИГААА....
И изведнъж всичко стихва...времето спира в един безкраен миг на съвършенство, изящество и искрена болка....Отговорът на всичките ми глупави и безсмислени(вече) въпроси идва...Идва да ми каже какъв е смисълът да живея, да дишам, да съществувам...Ето я Образ облян в ярка, заслепителна светлина, образ изваден като че от приказка по улицата и се отправя към мен...Това е ТЯ. Фея, магйосница, самодива, русалка..Много начини да го изкажеш и нито един да го почувстваш...Е, аз мога, защото чувствам в гърдите си биенето на едно сърце, опиянено от собственият си копнеж...Копнеж по красотата, копнеж по любовта. Копнеж засилващ се с всеки изминал миг, изгарящ всеки път когато чуе сбогом и възкръсващ винаги когато може да ТЕ види....ДАМ, любов...НО какво е винаги, понякога, и никога когато съм с теб? Само празни думи, черупки лишени от смисъл. Защо? Защото ТИ си моят смисъл, защото без теб не мога, защото си по-силна от всяка дума, жест, или поглед. Защото ТИ си ТИ, защото те ОБИЧАМ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борис Все права защищены
мерси
