КАКВО ВСЪЩНОСТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ
Раждам се, живея, умирам. Какво правя? На къде съм тръгнал? Коя пътека ще избера: на злото или на доброто?...Няма ли друг избор? Ако има то какъв ли е той? Пътят на религията, вярата? Може би на жалкото същесвуване, белязано само от скромността и безокристността, лишено от всякаква индивидуалност красота и изящество...Може би....
Оглеждам се; небето е синьо...хвърлям един бърз поглед към водата...и тя е синя...Все пак нещо не е наред..Защо всички ме гледат с тъпи и празни погледи? Да не съм се облякъл неподходящо? Защо се чувствам сам сред гора от хора, защо не усещам ничие друго присъствие освен своето собствено...и това мъничко гласче в периферията на главата ми, което вика, вика. Какво става с мен? Полудявам ли? И всички тези хора.... СТИГААА....
И изведнъж всичко стихва...времето спира в един безкраен миг на съвършенство, изящество и искрена болка....Отговорът на всичките ми глупави и безсмислени(вече) въпроси идва...Идва да ми каже какъв е смисълът да живея, да дишам, да съществувам...Ето я Образ облян в ярка, заслепителна светлина, образ изваден като че от приказка по улицата и се отправя към мен...Това е ТЯ. Фея, магйосница, самодива, русалка..Много начини да го изкажеш и нито един да го почувстваш...Е, аз мога, защото чувствам в гърдите си биенето на едно сърце, опиянено от собственият си копнеж...Копнеж по красотата, копнеж по любовта. Копнеж засилващ се с всеки изминал миг, изгарящ всеки път когато чуе сбогом и възкръсващ винаги когато може да ТЕ види....ДАМ, любов...НО какво е винаги, понякога, и никога когато съм с теб? Само празни думи, черупки лишени от смисъл. Защо? Защото ТИ си моят смисъл, защото без теб не мога, защото си по-силна от всяка дума, жест, или поглед. Защото ТИ си ТИ, защото те ОБИЧАМ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Всички права запазени
мерси
