СЪН
Ти си така реална...така истинска,че мога да те докосна.Галя ръцете ти,потрепвайки от страх да не те нараня несъзнателно.Изпивам сълзите ти с поглед...боя се да ги даря с целувките си за да не се стопиш..ти си толкова крехка.В този момент осъзнавам,че колкото и да се вглеждам вътре в теб не виждах най-същественото.Очите ти-две капки роса,отронени от роза,стичащи се бавно в съзнанието ми причинявайки най-нежната болка на света.Дланите ти –сякаш изваяни от най-крехкият порцелан.Протягаш ръка към мен.Дали е с обич ? Дали да ти отвърна ?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Боса си...пристъпваш бавно към мен,сякаш устремена,а всъщност толкова бавно,че имам чувството,че часовете летят с всяка твоя крачка.Вече не издържам,искам да те имам.Искам да обвия лицето ти с целувки,да бъдеш моя.Затичвам се към теб.Но какво става? Защо лицето ти вече не е толкова ясно ?Черни пипала обвиват глезените и ръцете ми .. не мога да помръдна !!! ЧАКАЙ ! Къде отиваш ? Не ме оставяй ..Не искам да съм пак сама...
Ти само се усмихна и сякаш в мен се роди възможността,че ще се върнеш при мен.Но ти изчезваш все по-бързо от погледа ми и вече мисля,че ще умра от мъка.Колкото повече изчезваш, толкова е по-пронизваща болката.
............
Отварям очи.Сънувала съм.С радостта,че е било сън идва и болката,че теб те няма.Навън е тъмно..само в далечината се вижда огън.Може би си там и ме чакаш.Може би си истинска.
Мислите ми ме водят при теб,но не за да почувствам щастието да бъдеш моя,а за да осъзная за пореден път,че няма да те имам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жана Симеонова Все права защищены