Тя
Поредната цигара догаря в нищо нечувстващата й ръка. Сякаш олицетворява собствения й живот. Поредния човек победен от живота. Малко хора знаят това, което тя знае. Малко са се докосвали до красотата й. Отдавна забравила какво е ласка, живее там където чувствата са толкова силни, че спират да съществуват. Празни думи и изтъркани фрази – житейския опит на повечето хора. Ах, колко много я боли от болката, която не може да изпитва като другите! Тя е тютюн, веднъж вече изсъхнал, обвит в стандартно листче хартия, чакаща живота да направи последните си дръпки от нейната енергия. А е толкова рядък сорт.
А тя някога обичаше. Обичаше лудо! Красеше всичко около себе си с усмивката си. Тя беше създадена за да обича, но не й бе отредено да бъде обичана. Разбита в целостта си, груба, нежна и нещастна беше нейната любов. А сега загубена за всеки, принадлежи на избрания от нея никой. Принца на бял кон ще дойде скоро, но дали вече връзката й с никой няма да е прекалено силна?
Последната цигара догаря в нищо нечувстващата й ръка. Малко хора знаят това, което знае тя. Когато огъня в сърцето й овъгли филтъра на душата, за нея вече ще е късно. Някой ще забележи ли, когато тя напусне техния свят? На някой истински пукало ли му е за нея?
Устните докосват за последно нещо истинско на този свят. Поема дълбоко въздух. Лицето и застива в наслада. Ръцете й усещат за последен път студа. Клепачите се затварят пред останалите неразбрани, сияещи очи и повече не се отварят. Тя се превърна в едно студено украшение за също така студените към нея мебели. Още една мечта остана несбъдната…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чефко Все права защищены
