Тя
Поредната цигара догаря в нищо нечувстващата й ръка. Сякаш олицетворява собствения й живот. Поредния човек победен от живота. Малко хора знаят това, което тя знае. Малко са се докосвали до красотата й. Отдавна забравила какво е ласка, живее там където чувствата са толкова силни, че спират да съществуват. Празни думи и изтъркани фрази – житейския опит на повечето хора. Ах, колко много я боли от болката, която не може да изпитва като другите! Тя е тютюн, веднъж вече изсъхнал, обвит в стандартно листче хартия, чакаща живота да направи последните си дръпки от нейната енергия. А е толкова рядък сорт.
А тя някога обичаше. Обичаше лудо! Красеше всичко около себе си с усмивката си. Тя беше създадена за да обича, но не й бе отредено да бъде обичана. Разбита в целостта си, груба, нежна и нещастна беше нейната любов. А сега загубена за всеки, принадлежи на избрания от нея никой. Принца на бял кон ще дойде скоро, но дали вече връзката й с никой няма да е прекалено силна?
Последната цигара догаря в нищо нечувстващата й ръка. Малко хора знаят това, което знае тя. Когато огъня в сърцето й овъгли филтъра на душата, за нея вече ще е късно. Някой ще забележи ли, когато тя напусне техния свят? На някой истински пукало ли му е за нея?
Устните докосват за последно нещо истинско на този свят. Поема дълбоко въздух. Лицето и застива в наслада. Ръцете й усещат за последен път студа. Клепачите се затварят пред останалите неразбрани, сияещи очи и повече не се отварят. Тя се превърна в едно студено украшение за също така студените към нея мебели. Още една мечта остана несбъдната…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чефко Всички права запазени
