Проза

Часовете минаваха ... 🇧🇬

Часовете минаваха все по-бавно. Не издържа! Хвърли химикалката и със замах и сила бутна всички листа на земята. Разкъсаният плик падна из купчината хартия. Тя се тръшна тежко на стола. Не можеше вече да търпи това силно главоболие... и това бездействие... Но мислите й се отклоняваха в друга посока. ...

limmon4e

Проза

168 6

Из "дневниците на една омъжена жена" 🇧🇬

Отново съня бяга от очите ми. Опитвам се да не мисля за това, но не мога, просто не мога. А уж съм силна жена!Силна?! – вятър. Сега съм просто емоционално зависима жена.
Седя в тъмното с поредната цигара, поредната чаша водка и поредния спомен.
Върнах се назад във времето, в началото. Бях щастлива, ...

damaianti

Проза

239 24

"Амнезия" 🇧🇬

Октомври, 2000
Отбягваш ме, връщаш ме назад - там откъдето започнахме. Отново на двадесет и две, когато толкова много мечтаех за теб. Когато те зовях, както листата зоват дъжда насред безжалостното слънце. Губиш се, за да ме изживееш отново там на брега... За да ти донеса онзи трепет, с който ускори ...

Moira

Проза

169 4

Дневниците на една омъжена жена – откъс 🇧🇬

Вече трети ден незнам коя съм, каква съм, защо съм… Объркана съм и не мога да преценя кое е правилно и кое - не. Как да постъпя?
Нарушили се веднъж доверието, после вече не е същото.
Любовта значи да прощаваш. Да, но може ли всичко да се прости? Може ли изневярата да се прости?
Може би, някои могат. ...

damaianti

Проза

205 24

* * * 🇧🇬

Прибрах се у дома. Не физически, а чисто духовно. Не бях прекрачвала прага от много време. Уморената ми от блуждаене душа реши да се завърне. И аз самата не знам защо... Може би, за да си почине или пък да се помъчи да намери отговори на въпросите,които винаги си е задавала. Върна се... но пак ще си ...

Soul

Проза

118 2

тя и той 🇧🇬

Лежаха на поляната, в меката трева, която леко ги гъделичкаше по лицата, колкото да привлече вниманието им и сякаш им нашепваше тайните си за нежните капки на росата, и за галещите лъчи на слънцето. Говореха си безспир, както винаги когато бяха заедно. Казваха си всичко един на друг, споделяха радос ...

gentle_soul

Проза

201 12

18+ Беше краят на лятото - 2 🇧🇬

Мина почти месец от почивката им на морето. Служебните ангажименти отново ги погълнаха. Животът вървеше на пълни обороти. Имаха проблем с една от доставките на климатици и управителят нервничеше от няколко дена. Вечер се налагаше да се работи до късно.
Телефонът звънна. Емо го вдигна без да откъсва ...

Тинаму

Проза

230 12

Моето училище 🇧🇬

„Моето училище!...” Беше вече утро, но слънцето не искаше да се покаже изпод все по-бързо притъмняващите си облачни завивки. Сенките им преминаваха по улиците на Долни Грабник – малко старопланинско селце, което сякаш забравено и от Бог, не познаваше веселието и потъваше в безвремие. То не наброяваш ...

deeed

Проза

188 4

Разказ за една вещица (част 1ва) 🇧🇬

Вече минаха 3 години от както заминах, но все още си спомням последната ми година, сякаш беше вчера! На 17 септември, първия учебен ден в гимназията, беше някакъв ад. Денят започна с болки в корема, от преяждане предишния ден, или просто люти нерви. Кой би предполагъл че аз, германофилът, ще вляза в ...

dalbok

Проза

184 16

Омраза в кутия 🇧🇬

“Омраза” в кутия
-На допир:
Усетих леден студ и сякаш пръстът ми се вледени. Чувството беше смразяващо.
-На мирис:
Думата миришеше на прогнила плът. Миризмата бе ужасяваща и отвратителна за сетивата ми. ...

stephanova

Проза

172 4

Касичката 🇧🇬

Когато бях на шест години имах касичка - охлюв. В нея имаше само петдесет стотинки, защото повече не се задържаха. Въпреки, че едното рогче на охлюва беше счупено, аз много я обичах. Всеки ден щом се събудех, отивах при нея и гледах дали парите не са се увеличили. От това беше недоволен бате.
- Сашк ...

Сашко

Проза

122 12

Къщата на врабчетата 🇧🇬

- Здравей, Сияна.
Тя отново се намираше в Къщата на врабчетата, а познатият глас, който долиташе от неизвестна посока, не можеше да заглуши зверския трясък.
-Мразя това място! - провикна се с пълно гърло. - Защо непрекъснато искаш да идвам тук?
Сълзи се появиха в очите й. Появяваха се всеки път щом ...

stephanova

Проза

286 2

Трима 🇧🇬

Трима
Трима. И тримата стояхме един до друг, заобиколени от сякаш несъществуващите в този миг хора. Единият й беше първият - смешен и грозноват, предизвикващ съжаление и присмех. Другият бе някогашната й любов, но абсолютно никой никога не бе подозирал това. Дори и сега, две години след като беше пр ...

stephanova

Проза

141 2

ИСКАМ ВСИЧКО 🇧🇬

Искам да съм с теб, когато остарея. Само тогава ще можем да сме заедно, тогава никой няма да има нужда от нас освен ние. За съжаление не те срещнах по-рано. Просто избързах... помислих си, че съм Те намерила и... но не беше Ти. Ще те чакам и ти ме чакай, там... като Там, нали знаеш? А дотогава? - въ ...

Moira

Проза

177 6

Плажът 🇧🇬

Тишината беше убийствена. В нея имаше някаква скрита заплаха, поради осъзнаването, че следващият звук ще бъде последният в живота. Точно това обстоятелство опъваше нервите докрай, правеше всякакво физическо усилие неимоверно трудно, защото всяка грешна стъпка можеше да доведе до болезнена смърт. И в ...

Джеймисдар

Проза

121 2

Най-щастливото изгубване 🇧🇬

По пътеката на моето настояще стъпваш винаги, когато съм щастлива и намирам покой, но те няма, когато съм сама и плача, и се страхувам от всичко. По пътеката на моето щастие стъпваше само няколко пъти, но аз вече я кръстих на теб и никой друг не върви по тази пътека. Другите само идват и си отиват, ...

slanceto

Проза

190 6

365 дни магия 🇧🇬

Глава 1
24.06.2001
“Черна неделя”
Цял един свят вече напълно изчезна. Боли… Боли да изгубиш приятел… Боли да видиш как последният от вида си умира в ръцете ти…
Стивън… Обичам те! ...

stephanova

Проза

169 4

Не зная защо! 🇧🇬

Неотдавна се запознах с едно момче,
но за жалост беше като всички останали момчета - мислеше само за секс и нищо друго!
Въпреки това аз го харесах! Виждах в него нещо другоq освен образа на"playboy"!
Знаех, че той може да се отклони от този образ, но не искаше!
...Въпреки че му разкрих чувствата си, ...

vesyy

Проза

193 4

осъзнаваш какво си имал чак когато го изгубиш 🇧🇬

-Аз все още те обичам... - каза тя и една сълза се търкулна по гладката й страна. - Не знам защо, нито как, но аз все още те обичам...
-Разбери,че ти за мен не си това, което съм аз за теб... не исках да те наранявам, но ти просто не ми оставяш друг избор...
А всичко започна с някаква си уж мимолетн ...

gentle_soul

Проза

223 12

18+ Беше краят на лятото... 🇧🇬

Това разказче се роди във фантазията ми, след като прочетох еротичното продължение „Страст-2” от Христо Костов. Моля, поставете червената точка!J
Беше краят на лятото. Минаваше полунощ. Небето бе обсипано със звезди. Две фигури се разхождаха по мокрия пясък, държейки се за ръце. Бяха се събули и вод ...

Тинаму

Проза

223 18

Звезда 🇧🇬

Заваля тихо. Небето беше мрачно и черно като този ден в душата, в който тя се прости с любовта! С голямата, майчина, чиста и неподправена любов... с тази любов, която бе хранила и носила в сърцето си през всичките тези 19 години! И как минаха тя не разбра, поела кръста на плещите си сама, преборила ...

Tenderheart78

Проза

153 18

18+ Страст 2 / еротичен / 🇧🇬

Ева ходеше нервно насам-натам из апартамента си. Поглеждаше часовника на стената и се чудеше как ще успее да се приготви. Дими щеше да дойде вече, а тя още не беше готова. Вратите на гардероба отворени, на леглото имаше дрехи и бельо, комбинирани като комплекти, а тя се разхождаше само по една копри ...

Романтик

Проза

281 18

След 15 години... 🇧🇬

Мила стоеше облегната на парапета на терасата, загледана в светлините на града и се опитваше да не мисли за нищо. Зад нея се чуваха музиката и веселото жужене на съучениците й. Бяха на среща – 15 години от завършването на гимназията. Заведението й се стори много променено след поредната смяна на соб ...

Тинаму

Проза

203 18

Той и тя 🇧🇬

Той отлетя разперил широко крила, за да може да бъде високо Тръгна си без да каже сбогом и без да каже защо. Беше с ранено сърце. Не беше лошо момче. Всички, които го познаваха, винаги го срещаха с усмивка и знаеха вътрешно, че той може да я прочете. Даже беше от хората, които сторват път и на мравк ...

Radgo

Проза

288 8

По-силен от смъртта 🇧🇬

Той отвори очи и видя само огнените пламъци. По навик вдиша и дробовете му се напълниха с гъст пушек, остра болка го проряза в гърдите. Огледа се и видя, че лежеше на леглото си, но всичко останало бе обвито от мътния дим и нищо не се виждаше. Опита да се изправи, но не можа да помръдне. Цялото му т ...

stephanova

Проза

170 2

А ла Тери Пратчет 🇧🇬

Ринсуинд отново се намери увиснал на едно дърво. Какво му става на този свят – все трябва да тичаш, да бягаш, а когато започнеш да падаш и, хоп, озоваваш се с главата надолу от някой дъб?! Само че този път не си спомняше да бе паднал от Ръба на Диска, а и снощи не бе попрекалил с миризливата бира на ...

stephanova

Проза

157

Закъснение 🇧🇬

Летният дъжд поднасяше своите нежни капки по земната повърност, които се разбиваха наоколо. Еднинствен силуета на млад мъж се забелязваше в пороя. Хари - млад и красив мъж, се разхождаше и обмисляше нещо - света не съществуваше; тихо потопоен в размисли. Не беше същият от както се запозна с Линда пр ...

Memphis

Проза

116

Нула и Юни 🇧🇬

Посвещавам на Alegoria Venus
и Venus Christ
Нула и Юни
1.
Студ! ...

dexter_walrus

Проза

134 6

Мания или Лудост?! 🇧🇬

Болното му съзнание заработи още в мига, в който я зърна за първи път. Красива и чаровна, тя се явяваше всяка вечер в сънищата му. Трябваше да бъде негова, само негова. Но още с пристигането си в града и в училището, момчетата я наобиколиха като мухи, а момичетата лудо й завиждаха. Тя стана тема на ...

stephanova

Проза

429 4

18+ Страст 🇧🇬

Този разказ не се препоръчва на онези, които смятат еротиката за порнография.
Това е история за запознанството на Ева и Дими, герои от разказа ми „ За природата и любовта „
СТРАСТ
Часовникът отчиташе последните часове на юни. Ева лежеше на леглото и си мислеше за всичко преживяно през последните дни ...

Романтик

Проза

224 18

песъчинка в окото 🇧🇬

> Седя и гледам водата. Момичето излиза бавно. Много е хубавичка. И сега, с мокрите полепнали коси, измита от грима.
>
> Всъщност, приятна е! Очарователно е да я гледаш.
>
> Приисква ми се да е близо до мен. Ей, така просто – като приятел. Да си разговаряме , да излизаме заедно.. ...

hanzi

Проза

183 12

Защото така трябва... 🇧🇬

Минаваше полунощ. Ива лежеше на дивана. Слушаше тихо нежна музика и затворила очи, прелистваше страниците от живота си. Къде сгреши? Защо всичко се обърка? Искаше само да е обичана, уважавана съпруга и майка. Много ли бе това? А какво стана? Всичко се обърка и то сякаш само за миг. Мига, в който сре ...

Тинаму

Проза

206 18

Соколови пера 🇧🇬

Соколови пера
По нашите баири пролетта трудно си прокарва пътя. Горите ни са гостоприемни към зимата и трудно се отказват от кристалната си украса. Слънцето едва-едва прозира през сивите, тежки облаци, а цялата земя тръпне в очакване на топлата му милувка.
Тази година в нашата градина греят две слън ...

atinasa

Проза

92

Фернанда, Офелия и аз – фотографът на духове 🇧🇬

Част първа
Чакай, не бягай, просто исках да се запознаем...
Фернанда с досада доплита паяжината на своя домашен любимец – кадифената тарантула Ари. Тъй като е вече остарял и спи повече от колкото му е нужно, от чист мързел. Тя се опитва в продължение на десетилетия да го разбуди с кафе, с хапчета до ...

Eva

Проза

134

Дядо Коледа под прикритие 🇧🇬

Дядо Коледа под прикритие
Това определено не беше обикновена съботна вечер. Скуката ни бе обзела изцяло и цигарите може би щяха да вървят една след друга, ако имахме пари за достатъчно такива. Но всичко, което направихме и не направихме, нобичайният недостиг на пари и цигари, студът и гладът, дори и ...

stephanova

Проза

141

Незнайна 🇧🇬

Помня, че тичах. Сърцето ми биеше лудо и имах смътното усещане, че бягам от нещо или от някой. И вече от около 15 минути вървя по тази улица. Тъмнината и дъждът правят обстановката страшна, но и много спокойна. Откъде идвам? Накъде отивам? Не знам коя съм. Познавам единствено пътят, който извървях п ...

stephanova

Проза

193 12

Магия 🇧🇬

За първи път бях сама в къщата и усетих как магията отново изпълва всяка част от тялото ми. Почувствах се както преди. През последните 10 месеца се чувствах по-самотна, отколкото когато бях наистина сама и си нямах никой на света.Не можех да си представя къде ми е бил умът, за да се откажа от магият ...

stephanova

Проза

132 4

Размисли за един живот 🇧🇬

Дали най-хубавото в този живот е еднообразието? Дните се редят един след друг, като еднакви кръгли мъниста от колие, което никога няма да бъде завършено. Ежедневието те е гушнало с топлата си прегръдка и те успокоява с ритмичното си пулсиране. Всичко ти е до болка познато. Нищо не може да те изненад ...

Тинаму

Проза

182 8

Феята на снежинките 🇧🇬

Много отдавна, на края на света в един красив дворец живееше феята на снежинките. Тя беше толкова красива, че хората, които я гледаха оставаха без дъх пред нейната красота. Единствените приятели на тази красива фея бяха снежинките и затова тя не им позволяваше да си тръгнат от нея и да зарадват хора ...

pepina1983

Проза

118 2

Момичето на тротоара 🇧🇬

Момичето на тротоара
1. Прозорецът от страната на шофьора се отвори.От вътрешността на колата се показа мъж.Първото,което правеше впечатление у него,бяха огромните му кафеви очи.Изглеждаха мили и топли.Бяха очи на добър човек.После вниманието биха приковали устните му-плътни,с изящна форма.Черната м ...

Аликс

Проза

208 14

Часовете минаваха ... 🇧🇬

Из "дневниците на една омъжена жена" 🇧🇬

"Амнезия" 🇧🇬

Дневниците на една омъжена жена – откъс 🇧🇬

* * * 🇧🇬

тя и той 🇧🇬

18+ Беше краят на лятото - 2 🇧🇬

Моето училище 🇧🇬

Разказ за една вещица (част 1ва) 🇧🇬

Омраза в кутия 🇧🇬

Касичката 🇧🇬

Къщата на врабчетата 🇧🇬

Трима 🇧🇬

ИСКАМ ВСИЧКО 🇧🇬

Плажът 🇧🇬

Най-щастливото изгубване 🇧🇬

365 дни магия 🇧🇬

Не зная защо! 🇧🇬

осъзнаваш какво си имал чак когато го изгубиш 🇧🇬

18+ Беше краят на лятото... 🇧🇬

Звезда 🇧🇬

18+ Страст 2 / еротичен / 🇧🇬

След 15 години... 🇧🇬

Той и тя 🇧🇬

По-силен от смъртта 🇧🇬

А ла Тери Пратчет 🇧🇬

Закъснение 🇧🇬

Нула и Юни 🇧🇬

Мания или Лудост?! 🇧🇬

18+ Страст 🇧🇬

песъчинка в окото 🇧🇬

Защото така трябва... 🇧🇬

Соколови пера 🇧🇬

Фернанда, Офелия и аз – фотографът на духове 🇧🇬

Дядо Коледа под прикритие 🇧🇬

Незнайна 🇧🇬

Магия 🇧🇬

Размисли за един живот 🇧🇬

Феята на снежинките 🇧🇬

Момичето на тротоара 🇧🇬

Очередь