Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Самотата 🇧🇬

Вървя и за пореден път се скитам толкова сама.Вървя и всичко,което виждам пред себе си е тъгa.Как да съм щастлива? Чувствата бликът в мен,но не мога да ги изкажа..Просто думите никога не са били,и ми се струва че няма да бъдат, достатъчно силни,достатъчно убедителни,за да опиша какво изпитвам в моме ...

Adelinka

Проза

2006-06-19T11:11:36+03:00 195 16

Една крачка към миналото 🇧🇬

Даниел стоеше на ъгъла пред градския часовник и чакаше съпругата си да излезе от работа. Щяха да обикалят из магазините. Това не беше от най-приятните му занимания, но понякога се налагаше да премълчи и да изтърпи двучасовото ровене за поредната кичозна дрешка, която уж била най-модерна за сезона. Д ...

Тинаму

Проза

2006-06-19T08:53:52+03:00 214 24

Приказка с край (Част Втора) 🇧🇬

- Господи! – успя да изрече и се свлече до едно дърво на студената земя. – Това не е възможно… когато вчера те видях…
Той вдигна ръка и я прекъсна:
- Вчера ти ме гледаше с твоите очи…
- Ти не изглеждаше така…
- Изглеждах така, както винаги съм изглеждал. Опитай се да си спомниш. Вчера не беше толков ...

Moira

Проза

2006-06-18T10:50:11+03:00 145 10

Затвори очите си 🇧🇬

Затвори очите си!
Навън е ден, но ти затвори очите си и ела, за да помечтая с теб. Открадни ми, открадни ме, открадни ни. Вземи всичо, което не сме аз и ти и го хвърли някъде назад, някъде, където ще го забравим. Нека остане само тук и сега. Нека останем само аз и ти и нека няма думи, няма спомени, ...

slanceto

Проза

2006-06-17T15:04:12+03:00 152

Приказка с край (Част Първа) 🇧🇬

11.Август, 10:50ч.
Не, не беше забелязала, че я наблюдава. Всъщност не го беше забелязала. В момента имаше толкова други неща, за които трябваше да мисли. Ето така, тя изпускаше повечето от нещата в живота си. Ния извърна глава и погледна натам, накъдето сочеше приятелката й. Той седеше там, като до ...

Moira

Проза

2006-06-17T11:37:34+03:00 137 10

СЪНЯТ 🇧🇬

СЪНЯТ
Вървяха бавно, за да не паднат в снега. Беше кишаво и кално и едно подхлъзване не би било особено приятно. Но те не мислеха за това в момента. Беше толкова хубаво да са заедно, някак съвсем естествено и спокойно. Той се усещаше напълно свободен, въпреки учестеното туптене в гърдите. Мислеше, ч ...

Epitaphios

Проза

2006-06-17T09:58:36+03:00 134 2

Първи ден след отпуска 🇧🇬

Край! Свърши ми отпуската... от днес пак на работа.... Чепикът е гланц, ръбът на панталона е остър като бръснач Солинген.... .нямам вина за двете половини муха решила да каца там....... Стегнат съм като изстребител преди мисия, като... А бе я остави сравненията... като Пич съм........ където стъпя т ...

Huckleberry

Проза

2006-06-16T02:41:19+03:00 93

Разкази без край (Илюстратор на Приказки) 🇧🇬

Разкази без край (Илюстратор на Приказки)
Перото на шапката се бе накривило,оправих го и влязох.Видът на къщата отвън ме бе подготвил за това което е вътре.Погладих мустаците си ,но не се огледах в огледалото покрай което мернах с периферното зрение,че минавам.В тази приказка не бе важно как изглежд ...

Huckleberry

Проза

2006-06-16T02:41:11+03:00 100 2

Глас от прозореца 🇧🇬

Сутрин изчаква да отмине шума на пиковия трафик, отваря широко прозореца, и започва да говори, понякога с часове, докато не прегракне, или дъжд не я принуди да се скрие.
Коментарът й по повод кампанията за изтребване на бездомните кучета звучеше така:
- Животинките, миличките! Вашта мамица, изтрепах ...

Lunatic

Проза

2006-06-15T17:47:50+03:00 146 4

В ОЧАКВАНЕ НА ДЪЖДОВНИЯ ДОНОР 🇧🇬

В очакване на дъждовния донор /Нужда от любовна трансплантация/ Суха и напукана земя, пустиня, необятна и съвсем сама, дори кактусите са пресъхнали под палещото слънце, не видели и капка дъжд... Тази скована необятност, тази студенина, лъхаща от пясъчните дюни, тъгата, пропита във всяка песъчинка, т ...

pepel`ot`roza

Проза

2006-06-15T17:35:03+03:00 127 8

(Само)убийство 🇧🇬

1
САМО УБИЙСТВО
Тежкият и непоносим августовски ден биваше страстно обладаван от властната и яростна нощ. Полъхът на вятъра бе забавен, муден, тежък, странен, бавен – всичко и нищо в едно. Слънцето хвърляше последните си убийствени лъчи и сякаш крещеше на бясната нощ да му позволи да убива още само ...

ivoem

Проза

2006-06-15T01:05:50+03:00 123

Сълзи от безсилие... 🇧🇬

Елиза четеше последния роман на Лъдлъм. Държеше книгата много внимателно. Не трябваше да я цапа или прегъва, защото съседката нямаше да й даде повече друга. А Ели обожаваше да чете. Така бягаше от реалния живот. Пътуваше мислено. Мечтаеше с героите. Запълваше вечерите си, докато майка й пиеше и се н ...

Тинаму

Проза

2006-06-14T11:37:55+03:00 242 16

на излет 🇧🇬

Един ден аз и моята приятелка Биляна,реших ме да отидем на излет.Трьгнахме рано сутринта.Щом стигнах ме до желаното от нас място седнах ме да си починем.Както си говорех ме, дочух ме шум, които идваше от храстите.Надникнах ме и какво да видим?Един красив,голям и бистьр водопад.Тои галеше скалите вся ...

mImI_FlIrTa

Проза

2006-06-13T21:04:25+03:00 114 2

Две къси 🇧🇬

Оставих печката включена с мърморещият нежно чайник върху нея. В такъв наситен, зарев следобяд единствените мисли между тези четири стени са за онази книга. Едно старо четиво, преиздавано от много издателства в продължение на изключителен брой години. Толкова пъти, че чак имаш чувството, че всеки пр ...

jaxx

Проза

2006-06-13T11:39:03+03:00 148 10

A Toi! 🇧🇬

12.06.2006
Синеок. Красив. Нежен. Невероятен. Умен. Страхотен. Неповторим. Единствен.
Перфектен. Запленяващ...
A Toi – Viens de satisfaire mes désirs...
Погледнах в очите му и видях как по лицето му се изписа една от най-красивите усмивки, които съм виждала някога. ...

stephanova

Проза

2006-06-12T21:06:09+03:00 155 2

Отново себе си 🇧🇬

Отново себе си
Мила стана рано сутринта. Слънцето пътуваше към изгрева, но все още бе мрачно. Тя излезе боса навън. Тревата беше мокра. Хладина се разля по цялото й тяло. Мила потрепна леко, но не се върна обратно в къщата. Искаше й се да усети как прохладният вятър прониква в кръвта й и я залива ця ...

Just`Ju

Проза

2006-06-12T15:32:49+03:00 159 12

ДЕН 🇧🇬

ДЕН
Опиянен от алкохолни пари, той отвори тежката, метална врата. Прекрачи прага с въздишка, постоя няколко секунди, за да се окопити и заключи. Ехото, което се чу, му напомни за празнотата на голия апартамент. Потърка облата форма в джоба на якето си и се усмихна тъжно. Какво пък толкова му беше ве ...

Epitaphios

Проза

2006-06-11T23:15:32+03:00 122 6

Един ужасен ден 🇧🇬

Колко е гаден живота пълен само с разочарования.В един момент имаш всичко приятели,момче до теб,което е строхотно,семейство,което те обича.Сутрин се събуждаш и си казваш "Каква щастливка съм аз,няма човек по-щастлив от мен!".Усмихваш се,сякаш някой те гаделичка,живее ти се.
Сутринта се събуждаш и си ...

Tereza{P}

Проза

2006-06-11T20:23:47+03:00 140 4

Болезнено усещане 🇧🇬

Беше ден като всички останали. Нищо не подсказваше за това, което щеше да се случи. Природата обгръщаше деня с цялата си прелест и необятност. Бях влюбена. Може би затова не виждах или не исках да видя знаците...
Спомням си толкова добре онзи ден... защото понякога имам чувството, че го изживявам от ...

Meg^^^

Проза

2006-06-11T14:28:18+03:00 139 4

Сбогом, Еми! 🇧🇬

" - Странно - каза той след малко. - Понякога умират стотици и човек не чувства нищо, а после умира един-единствен, един, който даже не ти е близък - и като че са хиляди.
- Нашето въображение не може да брои. А силата на чувството не зависи от цифрите. То може да брои само до едно. Едно - но то е до ...

Madou

Проза

2006-06-10T21:24:50+03:00 362 28

Свободата на полета на чайките 🇧🇬

Свободата на полета на чайките
Изцедена от безсънната нощ Джес стана късно сутринта. Слънцето отдавна се бе вдигнало и грееше силно. Първото нещо, което чу, когато се събуди, бе плисъкът на вълните. Този монотонен и същевременно с това яростен звук й напомни къде всъщност бе. Отдавна не се чувстваше ...

Just`Ju

Проза

2006-06-10T21:18:44+03:00 154 18

Рожден ден 🇧🇬

Виктор нервно поглеждаше часовника си. Наближаваше 18 часа, а той все още не бе излязъл от службата. Не трябваше да изтърва автобуса в 18.15 ч., защото е последният. Преди половин година му се наложи да се премести в друг клон на фирмата. Работата беше на 60км от дома. Не можеше да си позволи да път ...

Тинаму

Проза

2006-06-10T20:28:03+03:00 232 14

Защооо???? 🇧🇬

Поглеждам небето,поглеждам звездите,но виждам очите дълбоко в сърцето.Аз те обичах без да подозирам,знаех за твоите чувства,но те подминавах без да се спирам.Аз бях с друг...ти бе сам,целувах се с него пред тебе,без никъкав срам.Прости ми болката,прости за сълзите.Спомням си сега за миналото и прокл ...

$sladkata{P}_ (Десислава Пашова)$

sladkata{P}_

Проза

2006-06-09T23:55:51+03:00 162 6

Наказание и помилване 🇧🇬

Като във всяко малко селце, неуместно съществуващо в средата между големите градове и това имаше своята славна баничарница. По запотените стъкла винаги можеше да се познае, че маслото се топи и попива дълбоко в корите, а сиренето между тях, макар и натрошено се сношава с разбитите яйца.
Няма равно п ...

jaxx

Проза

2006-06-09T21:41:28+03:00 120 12

Любовта в очите ти… 🇧🇬

Любовта в очите ти или... една история, за това как едно момче обича едно момиче...
ТЯ беше в стаята си. Беше се сгушила в ъгъла на голямото си пухено легло. Слушаше една от любимите си песни на Ne-Yo – So sick и плачеше. ТЯ пускаше тази песен тогава, когато беше тъжна. (Сега сигурно ще попитате защ ...

mini_keksche

Проза

2006-06-09T21:00:18+03:00 244 2

Една истинска история 🇧🇬

Аз се върнах. Бях забравила, че трябваше да дам домашното си на една приятелка. Качих се по стълбите до четвъртия етаж както винаги – първоначално, прескачайки по две стъпала, а накрая – едва добирайки се до етажа. И естествено, винаги идва репликата: „Защо не вземат да сложат един асансьор?”.
Но пр ...

{sladurankata}

Проза

2006-06-09T16:12:24+03:00 159 2

Приказка за Мира (ФК Бургас) 🇧🇬

FC Бургас
Имало едно време два футболни отбора в един странен град наречен Бургас. Футболните отбори се казвали “Черноморец” и “Нефтохимик”. Двата тима си имали собствени стадиони, многобройна публика и верни фенове. Кметът на града един ден решил , че трябва единият футболен отбор да бъде “акционер ...

Бургас

Проза

2006-06-09T16:05:05+03:00 126 10

Дон Хуан 🇧🇬

В градче забравено от Бога и управниците, в неголяма къща, живееха дон Хуан и съпругата му доня Хуанита. Животът им не се различаваше особено от този на повечето жители на градчето. Като ги погледнеше човек отстрани, дълго се чудеше каква е била причината да се оженят. Той беше висок, слаб, а тя нис ...

Романтик

Проза

2006-06-08T21:42:01+03:00 172 16

* * * 🇧🇬

Не съм те забравила...
- Не съм те забравила – спонтанно извика и веднага се сепна…
Гневно тръсна глава, но този път не успя да го задържи… Водопадът спомени мощно бучеше по тялото й – от пръстите на краката бавно, могъщо и решително възкачваше към горещите слепоочия, където се разбиваше с грохот…
П ...

Цвети-Киара

Проза

2006-06-08T12:35:16+03:00 121

моят сън! 🇧🇬

Една вечер пак си легнах с мисълта за Христо, момчето, което обичам безумно от много време!Не бяхме заедно! А АЗ ИСКАХ! Но просто пътищата ни се бяха разделили! Тогава аз потънах в съня, който ме уплаши до смърт!...
... Бях в София при него, търсех го, за да му кажа, че го обичам, обикалях улиците, ...

vesyy

Проза

2006-06-08T11:56:08+03:00 157 2

Нещата от живота 🇧🇬

Седя си пред телевизора и се опитвам да чуя новините. Нищо не успявам да доловя обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича зв ...

Greenish

Проза

2006-06-08T00:04:42+03:00 165 12

Делириум 🇧🇬

Виждам картината, виси на стената, съвсем обикновена, дори прозаична, беден селски пейзаж, дървета, поле, кон тича през нивата, аз се озовавам там, изведнъж, както си гледам, усмивката ми става по-широка, разбира се, че съм бил там, аз само се връщам, слънцето прави кръг около мен, аз съм от другата ...

Джеймисдар

Проза

2006-06-07T21:52:22+03:00 143 10

За Любовта 🇧🇬

Не вярвам в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога към теб!
Не и в тази, която събира хората до края на дните им-и в безлунните нощи,
и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара, да желаеш цял живот, да държиш ръцете ...

gerinceto

Проза

2006-06-07T19:16:03+03:00 207 10

Излъгана 🇧🇬

Излъгана, остави ме да плача в тишината;
Оплетена в измамите ти блъскам се в стената...
Излъгана, предадох вярата си на един лъжец,
Най-сладкодумния и най-безскруполен крадец...
Излъгана, треперя в ъгъла като подплашено кутре, ...

Lilly

Проза

2006-06-07T18:22:23+03:00 175

Звездният миг 🇧🇬

Оз излезе от вкъщи. Но какво стана? Нещо се наведе, закриви, сбърчи физиономия, не видя къде стъпва, (а то беше върху мухлясъл домат) и спретна едно типично класичско падане (дясна пета подкосява лява – нещо като анатомичен боулинг). А всъщност какво се случи …
“Ха така, измих си очите – ноу гурели ...

jaxx

Проза

2006-06-07T13:36:19+03:00 134 14

Два разказа 🇧🇬

На гости у дома
Ляв пред десен, дишай – издишай … шляпам си аз с босите петички по отъпканата пътечка. От време на време някоя свежо млада тревичка се провира между пръстите ми и ми създава гъдел. Напред е полето с неговите озонови вълни. Лилаво, синьо, жълто, охра, калинки, пеперуди, мараня. Колко ...

jaxx

Проза

2006-06-07T12:49:05+03:00 112 6

Славчо Цветанов - бохемът благородник 🇧🇬

Кратък екзистенциален
разказ за един мой приятел
І
Нощта в Пампорово е лунна, редкозвездна:
съзвездията на небосвода виждат се добре - ...

MOJSEI

Проза

2006-06-07T09:43:48+03:00 115 8

Ко(н)чина 🇧🇬

Пиер (PR) беше светъл герой от Френската революция. Беше и светъл герой от Селската революция. Абе, PR беше светнал всяка вечер, след като се прибираше от кръчмата на едно не-у-местно френско село.
Вечер му просветваше след като вкара живителната доза перно. Лекуваше стомаха си, който често го праве ...

jaxx

Проза

2006-06-06T00:51:22+03:00 112 10

Свойска чест 🇧🇬

“Отстъплението е вратичка към задните части на настъплението.” Отсъдиш ли тази маневра, естествено ставаш дезертирал съдник. И херпесът, бодро набиращ сили на твоята уста, ще бъде едниственият почетен орден за полета на моментното ти малодушие. Отбираш, не отбираш от тактики и стратегии си е твой пр ...

jaxx

Проза

2006-06-06T00:46:40+03:00 94 10

Аматьорска top-о-г*афия 🇧🇬

Вчера оставих нещо там – на върха, след дългото настървено преследване на височината.
*** *** ***
Обърках се, когато тръгнах към реката. Жадна съм, но тук няма сянка и нищо, че е прилежно равно, ми се струва скучно, неподвижно и отъпкано. Трева, коприва, билки, дрян, кърлежи и шипки. “Предизвикателс ...

jaxx

Проза

2006-06-06T00:24:53+03:00 167 24