Gentiana (Геолина Стефанова)

Не ме променяй!

Изпращам думите си в бездната...Мълчиш... Изглежда, че самичка си говоря... Какво сърце! От лед по-твърдо...Спиш... Намрази ме...Не мога с теб да споря. Накъсани , объркани мечти, фрагменти от живота ми слепени... От тъмното ме гледат две очи, и толкова са тежки и студени. Дори да се завърнеш, ще бо ...

Gentiana

Поезия

2006-07-27T19:29:43+03:00 261 66

Жадни вселени

Тихи стъпки... Уморена трева. Върху белия хълбок на мрака ляга сянка на птица. Звезда с писък пада. Аз знам, че ме чакаш. Скрит сред тъмните нощни брези - силует зад кора с цвят на мляко. Губя сили, когато мълчиш и в душата ми впива се драка с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв, всяко плодче - от ...

Gentiana

Поезия

2006-07-26T23:17:06+03:00 108 30

Не плачи...

Не плачи... Сълзите са росата на боговете. Не поливай невинните, недоспали треви. От солената им отрова ще повехне всяко цвете. Ти не искаш да ги убиваш, нали?! Не плачи... Когато плачеш гарваните превземат небето и то почернява като изгоряло поле. Някъде по пътя изгубила си си сърцето. Затова ли ме ...

Gentiana

Поезия

2006-07-25T22:03:39+03:00 129 12

Лилит

Не съм Мария - Магдалена и Дева Мария не съм - ни грешна, ни свята. Аз съм Лилит - прокълнатата Черна луна. Дива кръв изтласква по вените ми сърцето. Най-силна съм, когато падам, изгрявам, когато греша. Нощта е паяжинената ми черна дреха. Обичам да я нося на голо, по кожата ми да прилепва, да гали, ...

Gentiana

Поезия

2006-07-25T22:02:16+03:00 94 10

Палитрата на нощната тъга

От къде извират сълзите? Кладенец бездънен е тази лилава тъга, в която плете мрежи сребристо сини богинята - паяк черен на нощта. Капчици в отровно зелено капят по лицето на утринната зора, загубена в полунощната доба. Къде ли се скита унила, сама? От косите и в тицианово червено сипят се цветове на ...

Gentiana

Поезия

2006-07-25T15:49:28+03:00 89 20

В чекмеджето на твоето мъжко Его

Сивото небе прилича на мислите ти преди залез, когато си мечтаеш за мен и се страхуваш,че мечтите ти ще се сбъднат. Белите гълъби на мисълта ти са облаци, порозовели от свян, в небе от необятни копнежи. Мечтите нямат души. Нито сянка. Телата им са прозрачно бели. Мечтай ме... и ме подреди в чекмедже ...

Gentiana

Поезия

2006-07-24T23:36:14+03:00 99 10

Името ти - бавна отрова...

Името ти пълзи в кръвта ми като бавна отрова и ме вика тихо, подличко и страстно. Не смея да се обърна след себе си. В огледалото виждам теб. Очите ти са моите очи, а през тях гледам в душата ти. От това, което виждам там полудявам и късам дрехите на мислите си, за да направя от тях хвърчила за наши ...

Gentiana

Поезия

2006-07-24T20:51:27+03:00 122 30

Лято в скута на нощта

По прашните петолиния на деня слънчевите лъчи разтягат като дъвка ноти сластни. Всяка нота е умираща от жажда светлина, в прегръдките на горди залези властни. На крачка преди тъмното откровение на нощта, лятото съблича мократа си бяла риза. Кожата му ухае на пот и на дива трева. Уморено през полуотв ...

Gentiana

Поезия

2006-07-23T19:38:38+03:00 79 6

Спомен, който морска вълна отмива

Вървиш бавно по брега на морето. Босите ти крака с вълните хладни флиртуват... Гларусите, високо горе в небето крещят на глас това, което в тебе тъгува. Недоспали очи - цяла нощ пак си мислил за нея. Уморени сълзи.Неприкрити...Това не умееш. Като на кинолента спомени, съхранили фея, която нежно прег ...

Gentiana

Поезия

2006-07-23T19:37:29+03:00 82

Снежинки - илюзия за вишнев цвят

Тези снежинки ми напомнят вишнев цвят, в косите на пролетна богиня. Студени са, нямат неговия аромат. Днес се чувствам като просекиня. Моля зимата да ми подари сърце. Моето, кой знае защо изстина. Превърна се в студено слънце в сиво небе. С него и всичко мое си замина. Боси са стъпките на душата ми. ...

Gentiana

Поезия

2006-07-23T07:59:10+03:00 90 8

Помилвай ме или ме накажи...

Ти си свещта, която гори в ръцете ми, и по голата им плът бавно се стопява. Не знам боли ли ме от допира до сърцето ти или някак си диво ме опиянява. Светиш ми на любовната мъка в призрачните нюанси. Гледам те с фанатизма луд на грешница. Искам да догориш, да се стопиш и така отново от течния восък ...

Gentiana

Поезия

2006-07-22T16:04:09+03:00 123 18

Улица в един град от руини

Тази улица, която помни стъпките ти, сеньора, лениво се протяга към сенките на вечността. Старите камъни са антени и предават гласовете и смеха високо в простора на миналото, настоящето и бъдещето... Просто СЕГА... Едно пътуване през времето, което пречиства и наранява с ноктите на спомените нероден ...

Gentiana

Поезия

2006-07-22T16:03:07+03:00 80 8

Черна луна

Черна луна... По дърветата капе греховност. Стенат сенки в нощта. Късат дрехи и плачат... Съдбовно. Няма лунна пътека. Само дива мъглата се стели. Вдишвам нейния дъх. Къс олово сърцето уцелил. Полудявам от страст. Днес Лилит дращи в моята кожа. Как е влязла не знам. Иска май с нелюбов да ме накаже. ...

Gentiana

Поезия

2006-07-22T00:56:38+03:00 124 22

Нощ на прилепи и самота

На перваза на прозореца в една нощ с огромна бяла Луна- босите ми крака в спор с грапавините по стената, косата ми в разговор с тихия глас на вятъра, душата ми в плен на тъгата. Долу е един забележителен свят, който само нощем може да се види- щурците са ключовете, които отварят онази врата, зад коя ...

Gentiana

Поезия

2006-07-21T12:29:37+03:00 103 14

Нощ през юли

Тази нощ като сластна димна завеса се стели по уморените, луди от любов треви, в които щурците, дрогирани от болката им са занемели- защо ли от любовта винаги така силно боли?! Тази нощ... искам да я облека като дреха. Върху голата си кожа да я почувствам - грапава като рибарска мрежа, нежна като пе ...

Gentiana

Поезия

2006-07-21T12:26:52+03:00 109 20

Ези или тура

Аз съм дъха на утрото и сянката на вятъра. Изтичам в живота ти като дива река. Ти си моята чаша - изливам се в тебе. Нека пие тъгата от мене. Всеки миг е съдба... Имаш нежни очи. Прегърни ме! - От студ побелявам. Ти и аз - две страни на монета "Живот"... Хвърля Дяволът. С Господ играят. Ези или тура ...

Gentiana

Поезия

2006-04-08T16:43:27+03:00 114 4

След шампанското с цитрусов вкус

Да запалим свещите... Тази вечер съм тъжна и бяла. От сърцето ми рони се прах. Замък пясъчен тихо се разрушава. Пеперуден дъх гали с крила твоите мъжки надменни комплекси. Аз съм просто много нежна жена. Ти го знаеш, но искаш да го забравиш. Най-червената роза ми донеси. Да е тъмна, почти да е черна ...

Gentiana

Поезия

2006-04-08T16:40:11+03:00 111 8

Пеперудено изкушение

Аз съм душата на пеперудата. Трептя в съня ти всяка нощ лудо. Пъдиш ме сутрин като кошмарно минало. Желаеш ме, страдаш. Аз съм твоето чудо. Толкова съм нежна, че в теб се разтварям. Полудяваш - да смачкаш искаш крилцата ми. Прашец пеперуден плува в кафето ти. Аз съм твоята дрога и те изгарям... Като ...

Gentiana

Поезия

2006-04-08T16:30:54+03:00 113 6

Образ в криво огледало

Намери ли, каквото търсиш цял живот? Иконите от пясък се стопяват. Сърцето просто няма свестен антипод. Следи от кал във паметта остават. Все търсеше кивоти, рай, нирвана, ад... Пустини от тъга преброди. Влачи се през джунглата на нов футуристичен свят. На кръст разпъва се сама.Измъчи се. Зелени нощ ...

Gentiana

Поезия

2005-12-15T20:02:44+02:00 120 2

Дневна пеперуда, нощна пеперуда

Давах красотата на душата си, а после ме превръщаха в кал. Вземаха цветове, блясък и музика и ме захвърляха без капка жал. Красивата пеперуда ставаше парцалена илюзия... И така- до следващия път. Отново градях и рисувах, извайвах се... за някой друг. Пак "приятели" цапаха с мръсни пръсти крилата ми, ...

Gentiana

Поезия

2005-12-10T23:53:00+02:00 112 6

Усмивка за Харон

Душата ми ще преведеш отвъд, а лилиите в тъмното ще плачат. Лодкарю, не протакай- дълъг път очаквам с нетърпение, но влачат водите Летини косите си от скръб и черни капчици като от оникс светят. Как искам да ги пипна! Те...кървят... и знам, докосна ли ги- всичко ще забравя. Душата ще изстине в мъртв ...

Gentiana

Поезия

2005-11-06T23:44:43+02:00 95 4

Вино от счупена амфора

Приличаш на амфора, обич моя - от гръцките острови бели. Тънко кръстче, богиньо, като дим над водата се стели. Тези нежни извивки на бедрата ти опияняват. Като чаша със вино във кръвта ми съсиреци правят. И е трудно да дишам, когато със страст ме погледнеш, с тези черни очи- тези Родоски дръзки масл ...

Gentiana

Поезия

2005-11-06T12:24:02+02:00 106 12

Дай ми свойта грешна святост

Алеята със тъжните кипариси потъва в непрогледна тъмнина. Вървят по нея бледи сенки-спомени и късат дрехите си в чувство на вина. По стъпките им никнат черни рози и се превръщат в локви от тъга. Ухание на студ и цитрус носи се- като зелена паяжина, с капчици роса. Във тази мрежа, нежно-драматична, з ...

Gentiana

Поезия

2005-11-04T23:42:19+02:00 136 12

Вградена сянка

Тишината, в която ми се иска да крещя, заровила пръсти дълбоко в душата си..., изтича на капки отровна слана, как да се свия, че да и попреча да ме докосне?! Гледам в празен екран, само себе си виждам, късно е... Огледало строшено из кръвта ми скрипти. Всяка малка частица е забита във вените, от вся ...

Gentiana

Поезия

2005-11-02T18:12:45+02:00 107 4

Ранена вълчица

Вой към сивото, нощно небе... Тишината на глътки изпита. Нараненото, диво сърце по следите на болката скита. Огън жълт във очите гори. Свещи гаснат в мъглата от сълзи. Тя е силна, но...много боли и ще вие - самотна и бърза. В най - потайния кът на нощта, ще притвори очи изтерзани. Всяка силна вълчиц ...

Gentiana

Поезия

2005-11-01T20:44:39+02:00 124 16

Сенки на орли

Под сенките на белите орли цъфтят глухарчета и нежни маргарити. Гальовно времето под камъните спи, а вятърът с мечета топка рита. Преде гората паяжини сини и мърка при нозете и нощта. Подреждам в шкафа минали години. На "Ариел" ухаят и ... тъга. В обувката ми нещо ми убива. Поглеждам...Детелина.Три ...

Gentiana

Поезия

2005-11-01T20:43:04+02:00 106 8

Някъде между рая и ада

Като горящо, огнено кълбо по вените ти ще се спусна в мрака. В сърцето ти ще падна...Грее то... Защо не каза, че и ти си ме очаквал?! От тази твоя нежност се топя и капки огън по тревите падат. О, спри за миг, че ще изпепеля градините на Бога, чак до ада! Сам дяволът уплашен ще гори и дяволска молит ...

Gentiana

Поезия

2005-10-31T16:36:36+02:00 170 24

Имам...нужда...от теб

Имам нужда от теб... Но това просто няма значение. Имам нужда от болка, от която дъхът ми да спира почти. Аз съм счупено огледало... Отразявам те... и през мен преминаваш ти. Не плачи... По парчетата стъпвай внимателно. Не искам да те заболи! Имам право да взема цялата болка. Затова ми я остави! В ч ...

Gentiana

Поезия

2005-10-31T10:56:37+02:00 262 38

Стъклена роза

Любовта ти е стъклена роза... През прозрачните и листа съзирам себичния ти малък свят, в който аз също съм стъклена. Не смея да дишам, за да не счупя тази крехка илюзия. Всяка стъпка звънти в стъклото като тъжна есенна соната и като в криви огледала се отразява. Стъпки към себе си- безцветни, изгубе ...

Gentiana

Поезия

2005-10-31T10:53:56+02:00 184 28