В чекмеджето на твоето мъжко Его
Сивото небе прилича
на мислите ти преди залез,
когато си мечтаеш за мен
и се страхуваш,че мечтите ти
ще се сбъднат.
Белите гълъби на мисълта ти
са облаци, порозовели от свян,
в небе от необятни копнежи.
Мечтите нямат души.
Нито сянка.
Телата им са прозрачно бели.
Мечтай ме...
и ме подреди в чекмеджето
на своите догми и правила,
внимателно сгъната.
Нито гънка не ми оставяй!
Ти го можеш това.
Аз съм твоето изключение
и нарушение на всяко правило.
Ще ме изгладиш...и прибереш
с прогорена, незатворена уста.
Устата ми - дупка, оставена от
горещата ютия на мъжкото ти Его.
Закърпи я.
Нищо, че ще е грозно...И тъжно...
Нали ТИ ще си спокоен...
Може би...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геолина Стефанова Всички права запазени
Радвам се, че ви харесва.
