laura_palmer (Лора Палмър) - Произведения

Обсебване

Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде ...

laura_palmer

Поезия

2006-08-15T17:51:01+03:00 84

Ако тези стени можеха да говорят

Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш,че отдавна съм мъртва,
че съзнанието ми бе отнето!
Затова съм така уплашена.
Гневът ме заслепява. ...

laura_palmer

Поезия

2006-03-16T20:55:16+02:00 160 12

Там...

За какво си дошъл?
Казваш,че искаш любов?
Върви си там,от където дойде!
От мен няма да я получиш.
В душата ми вече виси само едно ...

laura_palmer

Поезия

2006-03-16T20:54:42+02:00 133 16

Стъклената кутия

В стъклена кутия под възглавницата ми,
аз крия своите съкровища.
Всички мои заблуди.
Всички щастливи мигове.
Всички красиви моменти. ...

laura_palmer

Поезия

2006-03-13T12:23:29+02:00 143 12

Вампирът

Настъпва тишина...
Идва мрак...
Спокойствие...
Слънцето изчезна...
Нощта е погълнала деня. ...

laura_palmer

Поезия

2006-03-13T12:23:07+02:00 121 8

Повикът на Вампира

Ела,ела при мен.
Ела,ела и вземи от мен този мрак.
Ела,ела и ме дари с живот.
Ела,ела и отнеси болката далеч от мен.
О,смъртни,ела и ме потопи в сладкия нектар,който тече в теб. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T22:16:52+02:00 138 10

Оскверняване на непорочното

Писъци...
Стенания...
Кървава целувка.
Тялото й не е вече нейно!
Нейната святост бе осквернена. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T22:13:48+02:00 112 2

Не в Рая,А в Ада

Няма да бъда с теб,когато умра.
Направих неща,които...не бяха редни...
Затова няма да те видя отново.
Никога вече!
Няма да съм с теб. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T22:13:38+02:00 120

Видения

Поглеждам в очите ти - ти ме мразиш!
Вслушвам се в думите ти - ти ме презираш!
Надниквам в душата ти - ти ме ненавиждаш!
Поглеждам в сърцето ти и разбирам истината -
ти все още ме обичаш!

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T20:22:25+02:00 107 2

Психопатка

Стоя в ъгъла,плачейки напразно.
Оставиха ме тук,защото съм луда.
Усещам наркотиците из цялото ми тяло.
Тук в стаята,съм в безопасност.
Но никой не вижда това,което аз виждам... ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T20:22:01+02:00 130

Забраненото същество

Aз съм мракът.
Аз съм тайната.
Аз съм болката.
Аз съм злото,което живее във вечността...
Разгъвам крилете си. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T20:21:33+02:00 119

Смъртта

Всичко е загубено.
Всичко е ясно.
Няма значение колко богат си.
Няма значение колко самоуверен си.
Няма значение колко известен си. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-20T20:21:02+02:00 115 6

Сделка с дявола

Още една безсънна нощ.Опитвам се да не дишам.
- "Не дишай!"
Пребледнявам!...
Драскам някакви думи на лист хартия,за да можете да ги прочетете по-късно.
-"Кажи им за твоето падение!" ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-19T20:33:28+02:00 150 6

Невидима

Виждам хората около мен,техния живот,нещата,каквито биха
могли да бъдат.
Виждам приятелите им,техните любими,защо обаче те не ме виждат?
Виждам дървета,коли,хора по улиците.
Опитвам се да им говоря,но никой не чува думите ми. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-19T20:32:47+02:00 120 4

Огледалце,огледалце

Огледалце, огледалце от стената, можеш ли цялата да ме отразиш?
Това ли е мястото, на което принадлежа?
Затворена зад тухлени стени.
Можеш ли да ми кажеш къде сгреших?
Огледалце ,огледалце от стената, можеш ли цялата да ме отразиш? ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-19T20:31:52+02:00 117 6

Счупеното огледало

Счупено огледало.
Едно отричащо себе си лице.
Едно разбито сърце.
Чисто отвращение.
Една паднала сълза. ...

laura_palmer

Поезия

2006-01-19T20:30:44+02:00 136 4

Върви си!

Защо дойде,нали обичаш друга?!?
Защо разпалваш стария копнеж?
Как мъчно е да бъдеш безразличен!
Върви си!
Чуваш ли? ...

laura_palmer

Поезия

2005-11-07T21:05:33+02:00 154 2

Дали?

Дали нощта обича звездите си?
Или по-точно дали звездите обичат нощта?
Дали на слънцето не му се иска понякога да го обгърне плътно Земята?
Дали на хризантемите им се умира,
когато радостни ръце ги откъсват и ...

laura_palmer

Поезия

2005-11-06T19:48:21+02:00 142 6

Да премълчим

Не ни остава нищо друго освен да си благодарим взаимно.
Да премълчим, че сме се лъгали и без сбогуване да се отминем.
Ще бъде малко старомодно, тъжно. Бих казала дори – почти нелепо.
Но в крайна сметка никой не е длъжен да брани и предадените крепости.
Времето на рицарите мина... “Приятна вечер”, “Л ...

laura_palmer

Поезия

2005-11-05T09:39:39+02:00 161 6

Среднощно

Аз съм. Нарочно в съня ти пристигам.
Как смееш да спиш спокойно?! Слушай,окото ми няма да мигне – ще те разстрелям със спомени!
Тук съм. Стоя в средата на стаята.
Не посягай да палиш лампата. Измориха ме разстоянията.
И пристигнала така внезапна... аз съм и тук съм! Това е главното! ...

laura_palmer

Поезия

2005-11-03T21:52:34+02:00 155 8