13.03.2006 г., 12:23

Стъклената кутия

145 0 12

В стъклена кутия под възглавницата ми,
аз крия своите съкровища.
Всички мои заблуди.
Всички щастливи мигове.
Всички красиви моменти.
Всичко това,което вече е мъртво.
Кутията е с форма на сърце,блещукаща като диамант,
пазеща една самотна сълза.
Тя пази всичко ценно...спомени от детството,
мечтите ми,малките неща,карали ме да се усмихвам...
Тази кутия е вечно заключена.
Скрита дълбоко и пазена от всякакви погледи.
Всичко в нея ме прави щастлива,но заедно с това
ме кара да се чувствам слаба.
Не ми помага да се боря.
Всички тежки изпитания и болезнени моменти,
които съм преживяла също са вътре.
Те обаче ми помагат да намеря себе си...да оцелявам всеки ден!
Мисията на щастливите и тежките моменти е важна!
Тя се пази там - в стъклената кутия!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Палмър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това са импресии. при това много добри! Поздрав!
  • Мисля,че не много хора разбират нещата,които пишеш,но аз със сигурност ги харесвам.Продължавай да пазиш чувствата си в поезия-нея никой не може да ти отнеме,и не се чувствай слаба,когато обичаш и боли.Имам много стихове,които смятам,че ще ти харесат и са близо до твоето усещане за нещата.Когато ги публикувам искам да ги прочетеш и да си кажеш мнението.А аз искам да прочета още твои неща ако може.П.С.Каква музика слушаш?Мн ми е любопитно
  • Мисля, че е много красиво!
  • Всички имаме своите кутийки със съкровища, в пряк и преносен смисъл, които отключват преживявания и ни правят по-цялостни. Браво, че си се сетила да пишеш за това! На мен формата на творбата ми допада.
  • Допада ми идеята ,но не и формата,мисля,че не се вместваш в жанра стихотворение-това си е чиста проза-графичното оформление не ти помага много.