Развалена храна
В лабиринта на своите дни ние се лутаме, търсим храна за нашите тела и души, в параграф “отчаяние” на опашки се бутаме и човешко докосване в нас съществата руши. В пещери от веселие крием свойте сенки уморени. В реката най-чистата вяра умира за нас. В огледалата ни гледат очи свечерени и живеем под ...
96
6