Развалена храна
В лабиринта на своите дни ние се лутаме,
търсим храна за нашите тела и души,
в параграф “отчаяние” на опашки се бутаме
и човешко докосване в нас съществата руши.
В пещери от веселие крием свойте сенки уморени.
В реката най-чистата вяра умира за нас.
В огледалата ни гледат очи свечерени
и живеем под мотото”Щом ни мразите ние ще мразим пък вас”.
В прототипи на ужаса се превърнахме и поехме нагоре .
Не живяхме в цветя, а във суха и жълта трева.
В небето вратата за нас ще е вечно отворена
и сърцето на вятъра пак ще храним с развалена храна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Дончев Всички права запазени
