Редакторът
2 мин за четене
Редакторът
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Произведенията пристигаха при него едно след друго, непрекъснато. Той ги четеше и ако му харесаха ги побликуваше, ако не – пак ги побликуваше. Нямаше избор. Такава бе работата му. От толкова време се занимаваше с тези аматьорски литературни произведения, че сякаш бе загубил усета си за красивата литература. Но дали наистина бе така? Или просто се бе научил да слага граница между работата и литературата, която му доставяше удоволствие да чете? Как различаваше добрите от лошите автори, стойностните от пошлите произведения, на своето собствено мнение ли се опираше или просто следваше усета си? Ежедневно се възхищаваше от някои творби, добри според него или пък стоеше пред компютъра и от скука притваряше очите си. Той знаеше всичките ни мисли и проекти, без дори да ни познава. Как главата и психиката му понасяха всичко това? Всичките тези чувства, които получаваше изписани и оформени въздействащо с красиви думи, не му ли натежаваха? Не се ли чувстваше той като един психолог, който трябва да изслуша своите пациенти и да им даде съвети? Но да, вярно той не даваше съвети, поне не на всички. Може би само на най-добрите? Но не бяха ли всички тук аматьори? И как можеше да се определи кой е по-добър? Кой можеше със сигурност да докаже силата на някое произведение? Това не може да стане с теорема или с математическо уравнение. Това е едно чувство вътре в сърцето, един поток от мисли в главата, нещо, което става напълно инстинктивно, без въобще да се замисляме. И дали Редакторът не бе най-великият сред нас? (Нека малко да му се подмажем, за да разберем!)Дали той не ни разбира перфектно? Или просто вече не се опитва да разбира никой? Дали той не бе най-щастливият човек на света – превърнал хобито за мнозина в своя работа. Защото, нали казват, че когато си влюбен в работата си, вече не я приемаш като такава. И той, влюбен в литературата, в изкуството, по цял ден се занимаваше с нашите публикации – понякога смешни, друг път тъжни, изпълнени с болка, малко странни или просто успокояващи! И въздействаше ли му това по някакъв начин? Правеше ли това животът му по-красив от нашите, даваха ли му нашите творби възхищението и музата, за да създаде свои много по-добри. Разбираше ли той нашите грешки и ако ги разбираше можеше ли да напише едно напълно перфектно произведение, към каквото например се е стремял Флобер? И отдаваше ли му се с лекота писането или редакциите, с които “мъчеше” разказите и стихотворенията ни, му вървяха по-леко. И щастлив ли бе нашият редактор, че прави нас щастливи? Стига сме питали, нека му благодарим от все сърце!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Стефанова Всички права запазени
