Случайна среща,
изпепеляващ копнеж.
Съблазън насреща,
страстен стремеж.
Среща... отново, ...

сетивност
мисъл
буден съм
но очите си
не бързам да отворя ...

БУРЯ ДИВА
Сам погубих цветовете-
палитра на денят красив.
Сам залюбих ветровете,
в буря дива най сьм жив. ...

Дон Хуан го няма вече,
падна от една скала.
И душата му красива,
право в рая отлетя.
Там го чака свети Петър, ...

Една безмълвна ничия любов!
Любов без теб,
любов без мен!
И... самота!
Една любов простряна на тела! ...

Мълчаие,
мълчание,
мълчание!
До болка чезнещо,
до болка страшно! ...

" Две хубави очи."
Днес Яворов мълчи!
Красиви думи не,
не си ми казвал!
Какво говоря- ...

Напред,назад се лутаме в живота, изкачваме най-стъмни върхове, търкулваме се после без посока, надолу в каменистото дере. Понякога играем със загадки, понякога сами сме си царе, владеем себе си в моменти кратки и после пак не знаем на къде. Посоки раждат се в главите, чертаем пътища без кръстопът и ...

Стих мой
Стих роден в самота
Стих дошъл в радостта
Стих изваян от нощта
Стих събудил се с деня ...

Задачка – закачка
1999 г
Единият от двамата обича,
другият не знае какво е обичта.
Единият от двамата мечтае, ...

/ Далечната 1999/
Имало някога едно младо момиче
а също така едно младо момче
Били те тогава едва ученици
Любовта какво точно е не знаели те ...

> Отвътре - навън,
> отвън - навътре . .тъй ще
> падне вратата.
>
>

Човек след човека и съдба след съдбата,
Всеки свои проблеми, своя мъка изплаква....
Заболя ме сърцето, а очите ми парят,
Твърде слаба се чувствам, тази мисъл изгаря...
Само мога да слушам, да съчувствам, разбирам, ...

Душата ми пресъхна и те буди -
безсънна и със жажда за слова,
която могат само твойте думи
със живата вода да утолят.
Изричай ме! И нека безпощадно ...

Искам да съм там, където
в себе си оглежда се сърцето...
Там, където няма лоши думи,
а безмерна обич помежду ни.
Знам, предадох този рай прекрасен, ...

Дали съм още в мечтите ти –
Жива, усмихната, пряма.
Ако можех да видя очите ти –
тогава щях ли да зная?
За тебе аз бях вятъра – ...

Милвам косите ти с поглед, наситен на спомени.
Галя косите ти с вяра, приспала мечтите ми.
Милвам косите ти с пръсти - днес
мисля за теб.
На цвят какви бяха очите ти? ...

КАЖИ МИ...
Моля те, кажи ми пак онези думи,
които шепнеше с притворени очи,
когато сладката омая помежду ни,
времето се мъчеше да заличи. ...

Пеперуден дъжд
….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица...
Връхлита внезапно – шумен, уханен, летен, безцеремонен... ...

Пепел Подът бе осеян със запалени разноцветни свещи. Тяхната светлина се отразяваше в огледалото на стената и хвърляше бегло сияние върху свитата на кълбо в стаята фигура. Косите и бяха разпилени сякаш до сега се бе борила със силния вятър навън, който от време на време караше прозорците да потрепер ...

Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...

* * *
Понякога за онзи миг си мисля,
когато тихо ще склопя очи
и след предългото гостуване,
спокоен ще си ида у дома. ...

Да им дадем повече от опиумна трева,
повече дори от спринцовка с отрови –
нека им подарим света с топлина.
С топлина ще го прекроят до основи.
Техните топли и силни длани ...

Виждам в погледа ти светлината,
която изгаря ти душата,
виждам лудо влюбен си във мен,
дали във теб ще бада аз някой ден?!
Така си мил и нежен с мене, ...

Отвън дочувам весела закачка,
с вълнение притичвам до вратата.
Задъхано се втурва в къщи раздавача,
подава ми вързопа със писмата.
Там гуши се и вестничето – злато, ...

ИЗБОР
На ада ми сама съм Сатаната
и котела подклаждам пак сама,
сама нахлузих си рогата
и водя дяволска борба. ...

Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано ...

Творец
Истинският творец вижда с душата си,
а очите си с радост дарява на другите,
за да виждат през тях неговите
многобройни чудни светове! ...

Как хубаво е да ме галиш,
да пърхам със криле на пеперуда!
Със устни нежни да целуваш,
докосвайки едва, да ме обичаш!
Дори камбаните да онемеят ...

Неспокойно море съм.
В небе се простирам,
бушувам с вятъра
и с птиците търся
простор. ...

Въпросите увисват и се размножават
на халост – отговорите им знам.
Издайнически ноздрите се разширяват
във тиха ярост,неприязън ,срам.
А ноктите забиват се и правят рани, ...

Светкавица разкъсва черното небе
гръм заглушава плач в далечината
писъци на хиляди отчаяни души
търсят изход в тъмнината.
А дъжда се сипе по цялата земя ...

Забравих света огромен
забравих всичко около мен.
Забравих да се радвам на живота.
забравих и живея ден за ден.
Едничък спомен ми остана ...